Организационни форми на обучение по математика в детската градина

Виталии Кузман Дяченко 1923-2008

    Редица автори определят фронталната, груповата, индивидуалната (включително и колективната)форма като общи организационни форми на обучение. С основание се назовават по този начин, тъй като тe наистина са общи за всички конкретни форми на обучение,т.е. могат да се използват във всяка една от тях (урок, семинар, практикум и пр.). От друга страна съществуването им без конкретните форми на обучение е невъзможно, защото именно чрез тях се проявяват.От общите организационни форми на обучение в най-голяма степен зависи реализирането на основното дидактическо отношение в процеса на обучение - между преподаването на учителя и ученето на учениците. Главната причина за това е, че именно чрез тези форми се осъществява общуването между децата в процеса на обучение на каквото и да е равнище: учител-деца и обратно (характерно за фронталната или колективната форма); учител-деца или дете - дете (при груповата форма); учител-дете и обратно (при индивидуалната форма на обучение).Очертават се различни подходи за разграничаването на отделните видове общи организационни форми на обучение.

   Според структурата на общуване между учителя и децата) (В. К. Дяченко) класифицира формите за организация на обучението по следния начин:

1. Индивидуална (индивидуално обособени занятия на децата);
2. Работа по двойки с постоянен състав (статистически двойки);
3. Групова работа (групови занятия);
4. Колективна работа (колективни занятия).

 Похватите са елементи на методите,разделят се на:

   1. Нагледно - практически - това са налагане, прилагане, измерване, доближаване. Основно тези похвати използваме при сравняване на две множества. Елементите на едното множество се нареждат линейно(редица). Налагане се изразява в поставяне върху всеки елемент от първото множество, на един елемент от второто множество. По този начин установяваме че колкото елементи има първото множество, толкова елементи има и второто множество; или пък че елементите на едното множество са по-малко или повече от елементите на второто множество. Когато елементите на първото множество са равни на елементите на второто множество казваме, че между двете множества е установено "еднозначно - обратимо съответствие". 

   Прилагане - подреждане елементите на едно множество под елементите на друго множество. Множествата за равномощни (с равен брой елементи) ако под всеки елемент на първото множество има елемент от второто множество и над всеки елемент от второто множество има елемент от първото множество, в противен случай те не са равномощни. Преминаването от налагане към прилагане трябва да става постепенно. Похвата може и да се разшири и като елементите на първото множество се поставят до елементите на второто множество (ляво или дясно), и още когато елемнтите на първото множество не са линейно подредени, а са разположени произволно в равнина. Елементи на множества могат да бъдат различни играчки, апликиране или рисиване, геометрични фигури или естествени предмети от природата. При използването на всеки от похватите учителя първо демонстрира, а след това децата манипулират с индивидуален дидактичен материал.При сравняване по дължина, ширина или височина можем да използваме похвата доближаване. Измерване - използва се при установяване, сравнение на приетата единица мярка повече или по-малко пъти на единия или другия елемент без да запознаваме децата с мерките, а само чрез условната мярка, която трябва да се налага цели пъти, за измерване на течности се използва условна мярка-чаша.

   2. Словесни похвати - развиват се мисловни операции в тяхното единство, тренира се паметта и се активизира творческото въображение. Тук отнасяме различни въпроси, загадки, разказчета чрез подходящи въпроси се подпомага усвояването на новите знания, а загадките са приятна дейност за децата. Чрез тях се насочват към анализ и сравнение в умствен план, учат се да се абстрахират от несъществените признаци и свойства и да обобщават същественото. Кратките разкази с математическо съдържание създават жив емоционален контакт между децата и учителя, изразява се някаква математическа закономерност, която децата разбират и усмислят. Обсъжда се разказа, решава се проблема в него, онагледяват действието, вживяват се в роля и в техните действия. Друг похват е указанието как да се манипулира с дидактичен материал, устен контрол, поощрението,инструкциите.

   3. Игрови похвати - създава се интерес, насочват към разбиране и усмисляне на учебното съдържание, осигуряват устойчивост на вниманието. Към тях отнасяме: дидактични игри, театър на маса, музикални игри, авто-дидактични игри