Възникване и развитие на идеята за обучение по човекът и обществото и човекът и природата

   Идеята за обучението по човекът и обществото и човекът и природата  откриваме в педагогическите произведения на Ян Амос Коменски. Според него още в майчиното училище детето трябва да се запознае не само със своето семейство, родната къща, но и с родното място и заобикалящият го свят. Коменски не използва термина по човекът и обществото и човекът и природата, а говори за начални познания по физика, оптика, астрономия, география, хронология, история. Той поставя изискването всяко познание да води началото си от сетивата, т. е. да идва от запознаването на детето с обекта. Именно затова педагогът посочва необходимостта обучението да се изгради на основата на сетивно – познавателния опит на възпитаниците и на непосредствените наблюдения сред природата. В случаите когато обектите не могат да се наблюдават пряко Коменски използва рисунки или модели.

   Според Коменски още в ранна възраст е необходимо към запознаване на децата с природата. Като основна задача на майчиното училище педагогът посочва упражняването на детските сетива, което ще улесни възприемането на предметите от околния свят. Най – голямо внимание Коменски отделя на развитието на зрението. Това той смята да постигне като под формата на картини запознае децата с основните обекти, включени в хронологията, историята географията, оптиката и физиката.  Възгледите на Коменски служат за основа на по – нататъшното развитие на идеята за обучение по човекът и обществото и човекът и природата. Макар да не използва тези понятие, той очертава рамките на едно ново учебно съдържание, в центъра на което стои запознаването с родината.

   След Коменски Жан Жак Русо се застъпва родината да се превърне в обект на наблюдение в обучението по география. Той настоява децата да се запознаят с родните обекти, за да могат да възприемат по – добре света. Възприемането на околната среда според Русо трябва да стане чрез излети сред природата и непосредствено наблюдение на предметите. Той не иска детето да изучава науката, а да я открива. Според него изучаването на термини и дати обременява детското съзнание.

   Русо съветва възпитателите никога да не заместват даден обект със знак, освен когато е невъзможно той да бъде пряко наблюдаван сред природата. Русо определя, че задачата на човекът и обществото е да запознае ученика с родината му и да формира умения за работа с карта.

   Възприемайки идеите на Коменски и Русо педагозите – филантрописти търсят възможности за реализирането им в педагогическата практика. Течението на филантропите се появява през втората половина на 18 век. То е придружено с ярък педагогически ентусиазъм, който се основава на идеята за добрината на човека, за разумното мислене и действие към блаженство, за едно „разумно – естествено” възпитание, което да доведе до хуманизиране на цялостния живот. Първият сред филантропите е Йохан Бернхард Базедов. В основата на Базедовите идеи за реформа на образованието стои оптимистичното светоусещане на детето, „истинността” в обучението. Педагогът отдава своите предпочитания на „изпълнената с живот” образователна подготовка пред поучителността в обучението.

   Необходимостта в промени в обучението Базедов обосновава с несъвършенствата на тогавашната училищна система. Самият Базедов признава че дължи всички свои недостатъци на вдишването на този прах. Представите на педагога за възпитателното заведение на бъдещето са свързани с обучение, при което възпитателят обогатява ума и фантазията на учениците с мъдрост. Единствено ако съществува връзката между живота, училището и природата, човек ще получи – според него – нужното за живота. Базедов предлага и реализира новаторски идеи още по време на работата си като частен учител и възпитател. В обучението той широко използва нагледността и играта, съобразявайки се с възрастта на възпитаника. Базедов използва 100 обекта, взети от природата, изкуството, дома, градината и обора. Той си служи с къси разкази, разходки и разглеждане на картинки. Възпитателното заведение на базедов променя господстващата традиция в обучението. В него не се злоупотребява с наизустяването и превеждането на неразбираеми думи. Това е училище, в което деца от 6 – 18 годишна възраст с помощта на „пример, упражнение и учение” придобиват добродетели, научни познания и езикови знания.

   Базедов обръща голямо внимание на идеята за сближаването на учениците с околната среда. Той съветва възпитателите да запознават децата с обектите от близкото детско обкръжение – предмети от бита, природата, произведения на изкуството. Чрез своите произведения филантропистът набелязва една нова подробна учебна програма, която се намира в хармония с просветителските тенденции на епохата.

   Кристиан Готхилф Залцман (наречен „патриарх сред филантропистите”) през 1784 година основава възпитателно заведение в Шнепфентал (близо до град Гота), където реализира своите идеи. Тук се изучават разнообразни учебни предмети (немски, гръцки, френски, английски, италиански език, религия, история, география, рисуване, геометрия, счетоводство, пеене, свирене, физика, танци, плуване и др.). Като основна цел на своята педагогическа дейност Залцман набелязва упражняването и развитието на духовните сили на младежите. Филантропистът издига „любовта към родината” в свещено задължение на всеки човек и се обявява срещу модните тенденции, според които човек няма своя родина. Залцман счита, че да се възпитава любов към родната страна е необходимо учениците от рано да се запознаят с природните и красоти, с живота и труда на хората и всичко, което ги заобикаля. 

   Като един от основните недостатъци на тогавашното обучение Залцман изтъква факта, че младежите не се запознават с природата и като че ли усилията на възпитателите са насочени към отдалечаване на учениците от нея. Основен недостатък педагога намира във факта че училищата и възпитателните заведения обикновено се намират близо до населени места. Това не позволява на възпитаниците да влязат в непосредствен досег с природата, която е чистият и непресъхващ извор на истината и мъдростта. Педагогът акцентира върху развитието на разума, върху обучение, основано на нагледността, но също така отчита и факта че не всичко може да се узнае с помощта на наблюдението, например начинът на живот, храненето, ползата или вредата от животното. Затова Залцман предлага учителят да допълни липсващата информация с помощта на разказа. По същата схема се поднасят и знанията за растенията, а след това и за минералите. 

   Макар Залцман да не поставя акцент върху понятието „родинознание” в своето възпитателно заведение, той осъществява на практика обучение по родинознание, в чието съдържание откриваме много от елементите, залегнали и днес в учебните програми по околен свят, човекът и обществото и човекът и природата  в началното училище.

   Й. Х. Песталоци поставя като абсолютна основа на всяко обучение нагледността. Всяко познание според него трябва да произхожда от нагледността и да се връща към нея. В практическата си дейност като учител той умело използва игрите и общуването с природата. В беседите с децата Песталоци се опира на естествените впечатления на малките възпитаници, за да ги запознае с формите и свойствата на обектите, търси подходящи средства за онагледяване на фактите.  Педагогът изтъква необходимостта от нагледни книги за ранното детство. След като запознае децата с предметите от околната среда Песталоци се опитва с помощта на речника да улесни постепенното изясняване на познатите вече обекти. 

   В обучението Песталоци включва данни от историята, които показват примера на големи исторически личности (също и важни събития, които съпровождат историческото развитие на човека), географията, естествознанието (физика) и естествената история.

   Карл Ритер (бащата на новата география) допринася за развитието на дидактиката на географията, а косвено и за дидактиката на човекът и обществото. Той изисква географското обучение на децата да започне с изучаване на близката детска околност. Ритер изисква с помощта на т. нар. сравнителен или сравнително – описателен метод учениците да се запознаят с географските обекти, да се научат да сравняват, да обясняват. Този метод дава възможност да се открие връзката между отделните географски обекти, между повърхнина и напояване, между растения и животни.  Така възниква и се развива идеята за въвеждане на интегрална учебна дисциплина, в основата на която стои запознаването с родината.

   Фридрих Август Фингер е първият практик на обучението по родинознание. В своята практическа дейност той се стреми да пробуди у учениците непринуден интерес и положително отношение към родината, да ги научи да наблюдават обектите и явленията.

   Ромел дава свои практически предложения за обучението  през 1867 година. В резултат на положените усилия човекът и обществото и човекът и природата  са признати като необходими предмети и са въведени в училище.