Теорията за решаване на изобретателски задачи като средство за формиране на математически способности у децата от предучилищна възраст

    Теорията за решаване на изобретателски задачи образованието се явява един от моделите на перспективно образование. Теорията за решаване на изобретателски задачи , възникнала в СССР в края на 40-те години с усилията на водещия руски учен, изобретател, писател-фантаст Хенриха Саулович Алтшулер (Алтов), и се явява само по себе си уникален инструмент за раждане на нетривиални идеи, развитие на творческото и силно мислене, формиране на творческа личност и колектив, доказателство за това, че в творчество може и е нужно да се обучават децата.

   Една от основните задачи на предучилищното образование е математическото развитие на детето. То не се свежда до това, да го научим да смята, измерва и решава аритметически задачи. То е още и развитие на способността да вижда, да мисли нестандартно, да открива в окръжаващия го свят свойства, отношения, зависимости, умения да «конструира» от тях предмети, знаци и думи.

   Особена роля в това отношение може да изиграе технологията ТРИЗ (теория за решаване на изобретателски задачи). Внедряването на иновационната технология в образователния процес в детската градина е важно условие за постигане на ново качество на предучилищното образование в процеса на реализация на държавните образователни  изисквания.

   Игрите по технологията ТРИЗ, използвани в предучилищна възраст за формиране на математически представи, въвлича децата в приказен свят и незабелязано за тях развиват мисленето и математическите способности.

1. Игри за определяни линията на развитие на обекта

“ Какво е било – какво е станало“ (над 4 год.)

Въпрос: Беше числото 4, а е станало числото 5.

Въпрос: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 5?

Дете: 4+1=5

Въпрос: Беше числото 4, а е станало числото 3.

Въпрос: Какво трябва да се направи, за да се получи числото 3?

Дете: 4-1=3

При уточняване на понятията относно размера

Въпрос: По-рано това е било малко, а е станало голямо.

Д: Човекът е бил малко дете, а е станал възрастен и висок.

Въпрос:  Това по-рано е било голямо, а е станало малко.

Д: Бонбонът, когато го ядат става малък; самолетът, когато е на земята е голям, а когато излита – става все по-малък и по-малък.

2. Игри за откриване на над-системни връзки.

„Къде живее? “ ( 3 год.) .

Въпрос: В кои предмети в нашата група живее правоъгълникът?

Дете: В масата, в шкафчетата, на моята блузка, на пода.

3.“Дядовата ръкавичка“ ( 4 год.) .

Правила на играта:

   На децата се раздават различни предметни картинки. Едно дете (или възпитателя в малка група) изпълнява ролята на водещ. Седи в „ръкавичката“. Всеки, който иска да влезе в нея трябва да каже, по какво неговият предмет прилича на предмета на водещия или се различава от него. Ключови думи: „Чук – чук. Кой живее тук? „.

(При затвърдяване на геометрични фигури).

Дете: Чук-чук. Аз съм триъгълникът. Кой живее в тази ръкавичка? Пуснете ме при вас.

Въпрос: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, триъгълникът приличаш на мен, квадратът.

Дете: Ние сме геометрични фигури. Ние имаме ъгли и страни. Ние правим света разнообразен.

Дете: Чук – чук. Аз съм кръгът. Пуснете ме при себе си.

Въпрос: Ще те пуснем, ако кажеш, по какво ти, кръгът се отличаваш от нас (триъгълникът и квадратът).

Дете: Аз нямам страни и ъгли. Затова мога да се търкалям, а вие не.

4. Логическите блокчета на Денеш.

   Една от разновидностите на математическите игри по технологията ТРИЗ се явява развиващата игра с блокчетата на Денеш

   Логическите блокчета на Денеш  са абстрактно – дидактично средство. Това е набор от фигури, различаващи се една от друга по цвят, форма, размер и дебелина.

   Логическите блокчета на Денеш позволяват да се моделират множества със зададени свойства, например да се създават множества от червените блокочета, квадратните блокчета и др. Блокчетата може да се групират, а след това и класифицират по зададено свойство: разделяне на блокчетата на групи по големина (големи и малки, по цвят (червени и не червени) и др. По-нататък пред децата могат да се разкрият и по-сложни операции с множества (обединение, включване, допълнение, пресичане).

  Така, играейки с блокчетата, детето се приближава към разбирането на сложни логически отношения между множествата. От игрите с абстрактни блокчета децата с лекота и удоволствие преминават към игри с реални множества, с конкретен «жизнен» материал.