Място на дидактичните принципи в обучението по околен свят, човекът и природата и човекът и обществото

   В обучението по околен свят, човекът и обществото и човекът и природата  се съблюдават редица принципи. Тези основни положения от общата дидактика намират своето приложение при запознаването с природната и обществена среда, като се взема предвид спецификата на учебното съдържание

   1.Принцип за нагледност - исторически този принцип е сред най древните, изведени от практическия опит. Неговото формулиране и научно обосноваване е свързано преди всичко с трудовете на Ян Коменски. Изключителното значение, което големият педагог е отдал на нагледността в обучението е концентрирано във формулирането от него „златно правило” :”всичко, което е възможно да се предостави на сетивата, което се вижда -  за възприемане със зрението, което се чува – със слуха, което има мирис – с обонянието, което може да се вкуси – с вкуса, което е достъпно за обонянието – чрез осезанието". Основното значение на този принцип се обуславя от характера на учебното съдържание и голяма част от изучаваните обекти могат да бъдат наблюдавани в природната среда. Нагледността в обучението по околен свят, и човекът и природата  се постига чрез директното съприкосновение с обектите от природната и социалната среда.

   2.Принцип за научност - опира се на закономерната връзка между съдържанието на науката и на науката и на учебния предмет. Независимо от факта че в начална училищна възраст се формират елементарни представи и понятия за обектите и явленията този принцип  изисква учебното съдържание да запознава учениците с обективните научни факти, понятия, закони, теории от съответния клон от науката, във възможната степен да разкрива нейните съвременни постижения и по – нататъшни перспективи за развитие. Този принцип е обоснован от историческото развитие на науката. 

   3.Принцип за системност – изисква при овладяването на знанията по околен свят, човекът и обществото и човекът и природата  да се следва установената система в науката. Съответно във всеки учебен предмет е отразена система от взаимно свързани понятия, които произтичат едно от друго закономерности, свързващи определени явления, които са обусловени от други, предшестващите ги събития, и т.н. Принципът за системност е свързан с една от най – важните характеристики на развития ум - системно мислене. Счита се, че е усвоен този материал, който е образувал у човека система от асоциации, връзки между старото и новото знание. Мозъкът работи по – добре, ако се натоварване на малки порции, но системно и редовно.

   4,Принцип за приемственост и последователност – при обучението по околен свят, човекът и обществото и човекът и природата  принципът за системност се допълва от принципите за приемственост и последователност. При тяхното съблюдаване се създава възможност за повишаване на равнището на знанията на всеки следващ етап на обучение. Тяхното значение се обуславя и от факта, че подборът на учебното съдържание по околен свят, човекът и обществото и човекът и природата  се извършва на основата на принципа за спираловидност и това позволява на учителя да използва сетивно – познавателния опит на учениците.

   5.Принцип за достъпност – той е от решаващо значение в обучението по околен свят, човекът и обществото и човекът и природата . Една от основните задачи на дидактиката на човекът и обществото и човекът и природата  е да опрости научните твърдения, така че да бъдат разбираеми за учениците. Този принцип изисква обучението да се изгражда върху реалните възможности на учащите, за да не изпитват морални, физически или интелектуални травми, които се отразяват отрицателно върху тяхното физическо и психическо здраве. В същността на принципа е заложена закономерната връзка между обучението и развитие.

   6.Принцип за индивидуален подход – принципът за индивидуален подход изисква обучението да бъде съобразено с индивидуалните познавателни способности, а също и специфични интереси из областта на човекът и обществото и човекът и природата , с мотивите за учене на всеки ученик. Оценяването и учебният материал са съобразени със знанията, опита и индивидуалното развитие на детето.

   7.Принцип за практическо приложение на знанията – има специфично място в обучението, тъй като значението на практическите дейности, използвани в хода на обучението по околен свят, човекът и обществото и човекът и природата  е голямо защото се разкрива възможност за възпитаване на качества като наблюдателност, самостоятелност, точност. Благодарение на този принцип учениците осъзнават необходимостта от теоретични знания при извършване на практически дейности и се подчертава ролята на биологичните знания при запазването на биологичното равновесие в природата, изяснява се значението на някои жизнени функции на чвека.

   8.Принцип за активност – изисква учебният процес да бъде организиран така, че да съдейства за възпитаване у учениците на самостоятелност и инициативност. Процесът на усвояване на знанията протича без проблеми когато учениците вземат активно участие в учебно – възпитателния процес. Приложението на този принцип зависи до голяма степен от подбора на задачите за самостоятелна работа. Индивидуалната работа дава възможност на учениците да търсят основните характеристики на изучаваните обекти.

   9.Принцип за обучение ориентирано към действие – този принцип е пряко свързан с принципа за активност. С обучение ориентирано към действие се дава възможност на учениците самостоятелно да обмислят проблеми. В този случай учениците не са обект на поучени, а активни субекти в учебния процес. Характерни белези на този принцип

• Връзка с живота и с различни жизнени ситуации
• Ориентиране към интересите на учениците в обучението 
• Планиране на действието
• Социално учене: обучение ориентирано към действие, изисква работа в група и комуникация
• Влагане на различен смисъл в многообразните форми на действие (екскурзия, проучване и др.)

   10.Принцип за възпитаващо обучение – този принцип заема важно място в обучението по човекът и обществото и човекът и природата . Неговото приложение позволява овладяването на знанията за природната и обществена среда, за възпитанието на децата. Значението на това основно начало в обучението се определя и от възпитателните задачи, набелязани в програмите по околен свят, човекът и обществото и човекът и природата  в началните училища. Задачите за интелектуално, гражданско, нравствено, естетическо, екологично възпитание пронизват учебния процес.

   11.Принцип за хронологизъм – поставя изискването да се фиксира времето на възникване на историческите събития и явления и тяхната продължителност

  12.Принцип за пространствена локализация – при разглеждането на конкретни исторически събития се обръща внимание на значението на конкретната обстановка, а в някои случаи и на особеностите на природната среда за възникването на исторически явления и за развоя на дадено историческо събитие.

   13.Принцип за свързване на историята със съвременността  - неговото приложение дава възможност историческите изводи и обобщения да се използват като мост за разрешаването на някои съвременни проблеми на обществото. Подчертава се значението на определени исторически събития, за развитие на различни клонове на обществения живот.