Идеята за запознаване на учениците с природната и обществена среда и нейното практическо приложение в българското начално училище

   Габровското училище е открито на 2 януари 1835 , то е първото обществено училище със светско образователно съдържание, което действа като орган на буржоазното новобългарско просветно движение. С неговото откриване започва нова епоха в развитието на българското образование-епохата на светските обществени взаимни възрожденски училища. Тая епоха трае приблизително до 1868 година, когато у нас започва да се въвежда  класно-урочна системана обучение  под името звучна метода. С откриването на Габровското училище се осъществяват идеите на Паисий, Софроний  и Берон за българското светско образование. То играе ролята на разпространител на новобългарски взаимни училища, чрез които се разгаря процесът на българското национално пробуждане и възраждане.

   За разлика от килийното училище ,в което се учат малък брой деца, с всяко едно от които се занимава учителят, взаимното училище е масово и значително по-сложно организирано. В него се учат всички желаещи деца от селището, без родителите им да плащат на учителя. Училището се издържа от обща каса ,в която се събират пари от частни дарения, вноски на еснафските сдружения, наеми от обществени имоти ,събиране на пари с дискут в църквата и други. Училището се помещава в специална сграда ,построена нарочно за това. Учителите са хора, за които учителството е постоянна професия. Те биват пазарявани от изборни училищни настоятелства и работят под надзора на цялото селище.

   Чиновете на учениците са наредени един зад друг в голям салон ,на предния край на който има естрада за учителя. Учиниците от всеки чин образуват отделение.Най-напред стоят начинаещите ученици. Върху писалищната на предните чинове има вдлъбнатина ,насипана с пясък, по който началните ученици се учат да пишат.

   Върху стените на залата са накачени подред таблиците ,които играят ролята на днешните учебници. Те са закачени високо, за да могат да се гледат и четат едновременно от много ученици. Пред всяка  таблица има железен полукръг, който не позволява на учениците да пипат таблицата и да я цапат.

  Учителят ръководи ,надзирава и обучава децата с помощта на по-възрастните и съзнателни ученици. Най-важните му помощници са главните надзиратели, дверниците (вратарите), показателите и надзирателите. Главният надзирател се назначава всеки ден и се грижи за реда и държанието на учениците. Надзирателите са по-възрастни ученици ,които водят децата от къщи до училище и обратно.

  Животът и учебните занятия във взаимното училище протичат твърде механично ,всичко се извършват по команда. За всяко отклонение се налагат наказания. Учениците се наказват и за незнание.

   Забележителна фигура в българското Възраждане е д-р Петър Берон и неговия „Рибен буквар”. Той има съществен дял за формирането на новобългарския писмен и говорим език. Поставя въпроса обучението да се води на говорим български, а не на черковнославянски. Особено актуално за времето е искането му за светско съдържание на образованието. Възприема и препоръчва за българското училище взаимоучителната организация на обучение, която позволява за кратко време да се даде грамотност на повече деца. Ново е виждането на Берон и за учителя и неговата роля при възпитанието и обучението на децата. Главната му задача е да възпита децата в умствено и нравствено отношение. Показателно е и отношението към детската игра. Противно на средновековната практика да не се позволява на учениците да играят в училище, а още повече в присъствието на учителя, той включва игрите на открито в програмата на училището. 

   В периода 1857 – 1871 година знанията за природата през първите две години от обучението се дават по време на обучението по четене. Тук се включват знания от  различни научни области като: физика, химия, астрономия, география и др. Учениците получават знания за растенията, животните, човешкото тяло, телата и веществата, формите на земната повърхност, водните басейни, валежите, електрическите явления, скалите и минералите, небесните тела. През 1871/72 година Иван Гюзелев, Р. Каролев и П. Генчев съставят нова програма за габровските училища и в в първоначалните училища се въвежда нова дисциплина: предметно учене. То съдържа „разкази за най – обикновени неща, които човек вижда най – често пред себе с, например къща и покъщнина, храна и облекло, растения , животни и други”. Широко приложение тук намира принципа за нагледност. 

   След закон от 1880 година в Княжество България се въвежда нов предмет – естествознание и се изучава в III и IV отделение. В учебното съдържание са включени сведения от областта на ботаниката, зоологията, анатомията, физиката, химията, минералогията. В III отделение обучението по естествознание включва  беседи за предметите от околната среда и техните характеристики, живите и неживите тела, растенията. В IV отделение се дава информация за човешкото тяло, въздуха, водата, слънцето, магнита,  електричеството в природата, телеграфа.

   В Източна Румелия се изучават няколко учебни предмета: предметно обучение и естествознание (I – IV отделение), география (III – IV отделение), история (III – IV отделение)

   Предметното обучение продължава да бъде дял от българския език и според програмите от 1894 до 1907 година и оставя дял от обучението до 1922 година. Цели на обучението в програмата от 1907 година:

1. Да буди и развива многостранен интерес

2. Да помогне на учениците да усвоят известни знания от естествознанието

3. Да се развие възглед за причинната и законосъобразна връзка с природата

4. Учениците да разберат че между органическата и неорганическата природа има взаимна зависимост и влияние

5. Да изостри наблюдателността на учениците

   През 1922 година влиза в сила нов закон за народното просвещение и според програмата която е въведена тогава в I и II отделение предметно учение се изучава 3 часа седмично, а в III и IV отделение – отечествознание с гражданско учение (4 часа седмично,) и естествознание, народно стопанство и лична хигиена (3 часа седмично). Цели на програмата от 1922 година:

1.  Да улесни прехода от домашния към училищния живот

2. Да упражни и изостри сетивата на децата; да ги привикне да наблюдават предметите, явленията и събитията около тях.

3. Като изостря детските сетива да разшири детските представи за близките им предмети и явления.

4. Да развие говора на децата

Целта на обучението по естествознание е следната:

1.  Да провикне учениците да наблюдават природните явления и твари, да развие любов към природата

2.  Да ги научи да си обясняват достъпните за наблюдение и разбиране физични и биологични явления

3.  Да ги запознае с елементарните начини по – които природата се използва в народното стопанство

4.    Да съдейства за създаване на хигиеннни навици у децата

  Програмата от 1935 година предвижда изучаването на предметно учение в I и II отделение, на отечествознание с гражданско учение и природознание със здравеопазване и стопанство в III и IV отделение. Целите на тази програма доближават тези на програмата от 1922 година, а именно: 1.  Да провикне учениците да наблюдават природните явления и твари, да развие любов към природата; 

2.  Да ги запознае с елементарните начини по – които природата се използва в народното стопанство; 

3.  Да развие говора им; 

4.  Да разшири и допълни представите им за близките предмети, явления и събития. 

На предметното учение са посветени 4 часа седмично, като в I и II отделение няма учебници.

   В III и IV отделение се изучава отечествознание с гражданско учение (4 часа седмично, като целта е учениците да опознаят родното място. В IV отделение съдържа 3 дяла: отечествена география, гражданско учение, история). В програмата от 1935 година се посочва, че „гражданското учение в III отделение съставя неразделна част от човекът и обществото .

   Според програмата от 1951 година през първите две години на обучение не се изучава специален учебен предмет, посветен на природата и обществената среда. В 1 и 2 клас „учениците получават знания за природата при уроците по обяснително четене на четива с естественонаучно съдържание”. В 3 и 4 клас  се изучава естествознание 2 часа седмично, като в 3 клас се разглеждат следните теми: културни растения и тяхното отглеждане, домашни и диви животни, растения и дървета в ранна пролет. Знанията по география са: хоризонт, форми на земната повърхност, вода, време и климат, топографски карти, животът на човека. В 4 клас се включват теми за вода, въздух, полезни изкопаеми, почва, Човекът и обществотовешко тяло и грижи за него. Предвиждат се знания за земното кълбо и географските области на България.

     Програмите от 1954, 1960, 1964 година не носят съществени изменения, а с реформата през 1973 се изгражда Единно средно политехническо училище (ЕСПУ). Курсът на обучение в началното училище става 3 години и родинознание се изучава по 1 час седмично. Цел на обучението по родинознание е да се дадат начални знания на учениците за Човекът и обществотовека и неговата жизнена среда, да се запознае с елементите на природата и обществената среда, в която Човекът и обществотовека живее. 

   През 1981/1982 година започва „преустройството на образованието”. В 1 и 2 клас се въвежда учебния предмет „околен свят”, а в 3 клас знанията за природата се разделят на 2 – природознание и родинознание. Цел на обучението по околен свят е систематизирането на сетивно – познавателния опит, натрупан от детето, да разшири и задълбочи знанията за човекът и неговата жизнена среда, да развива познавателните способности на учениците, техните интереси и наклонности, да развива личността.