Концепции към обучение насочено към запознаване на учениците от началното училище с природната и обществена среда

   Съществуват различни концепции за обучението в началното училище, насочено към запознаването с природната и обществената среда. Те се формират през 70 – те години на миналия век. Трите основни тенденции са:

1. Тенденция за тривиализиране – учебното съдържание и разглежданите въпроси се редуцират често пъти съобразно училищните нужди, което води до тяхното тривиализиране. Това е едно криворазбрано обучение, съобразено с детските способности и то става причина да се дискутират въпроси, които са добре познати на децата, без да се насочват към нови гледни точки.
2. Тенденция за прекалена научност – стремежът за постигането на едно ориентирано към науката обяснение, често пъти се изгражда в изкривеното разбиране за внасяне на прекалена научност в знанията в началното училище. Тази тенденция се подсилва и от разпространението на мнението, че началното училище представлява един подготвителен курс за обучението в следващите класове.
3. Тенденция за ориентиране към концепциите за реформаторска педагогика – разпространението на реформаторски възгледи и училищни модели става причината в началното училище да се открият отделни идеи от педагогиката на Монтесори, Петерсен, Дюи или Френе. Често пъти се наблюдават промени или допълнения в педагогическата практика, а именно подготовка на т.н. училищна печатница; планиране на обучение, ориентирано към проекти, въвеждане на свободни занимания, оформяне на ъгъл за четене, игра, моделиране в класната стая и др. Търсят се някои практически, организационни промени, които почти не засягат същността на основната учебна работа. Всички тези частични иновации са причина за едно ново основно дидактическо преориентиране. 

  Методи и образци от различен вид се използват практически, като се отделят изкуствено от техния теоретичен контекст. Това не води до промяна в цялостната концепция за обучението.