Исторически преглед на основните направления за преподаване на учебното съдържание по природознание

 1 Практическо направление – обхваща най – ранния период от въвеждането на човекът и природата като учебен предмет. Привържениците на това направление смятат, че тази учебна дисциплина трябва да се въведе в училище, за да се дадат на учениците знания за практическия живот. Тази идея е отразена във възгледите на Коменски, Русо, Песталоци и др.

2 Морфологично – описателно (систематично) направление – предлага нов начин на обучение. Началото на това направление се поставя, след като шведския биолог Карл Линей (1707 – 1778) въвежда система на растителния и животинския свят. Той въвежда бинарна номенклатура за означаване на видовете. В систематиката, която той създава първото име е родово, а второто – видово. Това внася определен ред при систематизирането на видовете и въпреки това тя предлага една изкуствена подредба на организмите, тъй като ги обединява по някои несъществени белези.

   Появата на систематика предизвиква интерес и сред педагозите. Това води до нейното пренасяне в обучението по природознание. Учениците се запознават с организмите като описват външните белези на изучаваните животни и растения по определена схема.

3 Биологичното направление – внася много промени в обучението, като предлага една нова подредба на учебното съдържание с природната среда.  Пръв теоретик на това направление е Фридрих Юнг. Той поставя морфологията и систематиката на заден план, а дава предимство на биологичното изучаване на организмите. Юнг формулира осем „биологични закона”, които учителят трябва да използва като ръководна начало в хода на обучението.

1. Закон за съхранението – местожителството, начинът на живота и устройството на организма си съответстват.
2. Закон за органичната хармония – определя факта, че всяко живо същество е член на цялото. С помощта на този закон се подчертава връзката и зависимостта между организмите.
3. Закон за приспособяването – според него начинът на живота и устройството на тялото се променят щом организма се постави при други условия
4. Закон за разпределението – колкото по – целокупна работа е разпределена между повечето органи, толкова по – съвършено ще се извърши тя
5. Закон за развитието – всеки организъм се развива от по – проста към по – съвършена форма
6. Закон за оформянето – частите, от които е формирано едно тяло влияят на новопридобитите клетки да заемат известна форма
7. Закон за взаимната връзка – организмите зависят един от друг
8. Закон за икономията (спестяването) – за да може природата да постигне известна цел си служи с най – малкото средство в пространството и по отношение на количеството.

4 Подреждане по природни семейства – обектите се изучават по следния начин:

• Разглеждат се само избрани представители от всяко семейство
• Обръща се внимание на отличителните черти на семейството
• Описват се само най – важните представители на семейството, другите само се споменават

   При тази подредба се подбират обекти които могат да бъдат наблюдавани в близката природна среда.

5 Подреждане според културно – историческите степени – Тази идея е подложена от О. Байер, който се опитва да подреди материала по човекът и природата  според „културно – исторически периоди”, през които е минало обществото. Според Байер обучението по човекът и природата  ще има за задача да разясни как обществото е използвал природата през отделните степени от развитието си. Байер изучава природата едностранчиво, като поставя в центъра на обучението културното развитие. Той откъсва природните тела от естествената им среда и ги поставя в изкуствена зависимост, което затруднява възприемането на природата в естествената им среда.