Урокът – основна организационна форма на обучение по ЧП/ЧО

   Основната форма за  реализиране на образователния процес в България (а и в повечето страни) е класно- урочната форма на обучение. Урокът е основна организационна форма за тази реализация и представлява единство между дейността на учителя и тази на учениците в отделните класове, където се разработва определена тема от учебното разпределение (програма), за определено учебно време. Урокът се явява логически завършен цялостен елемент на учебно-възпитателния процес. В него се изявява сложното взаимодействие между цел, съдържание, методи и средства на обучението. 

   Съществуват различни дефиниции за същността на урока, тъй като образователния процес е обект на изследване както на педагогика, така и на дидактиката, педагогическата психология и редица други науки. Урокът се характеризира със специфичните за него форма и съдържание. За всяка урочна единица те са задължителни и въпреки това някои определения за урока като основна организационна форма на обучение, се правят без оглед на форма и съдържание. Такива дефиниции са крайно неоснователни и необосновани, защото няма урок без съдържание, както и няма съдържание без форма. Формата на урока представлява външната му структура, организирането и провеждането, реализирането на съдържателната му страна; специфичните методи, които използва учителят. Структурата на урока представлява неговият  “скелет”, неговото ядро. Тя се определя основно от дидактическите задачи, които включват: усвояване и затвърдяване на учебния материал от страна на учениците, знанията и уменията, които те придобиват, както и проверката  и оценката на знанията им.

   Днес учителят не е  единственият източник на информация, тъй както учениците имат достъп до разнообразна такава. Това налага допълнителната работа на учителя да открои най- точната и кратка информация, в компресиран вид за нуждите на даден урок. Но информацията, която той трябва да предложи не трябва да противоречи на образователните изисквания и дидактически принципи. Творческият подход при провеждането на уроците има своите преимущества. Той може да засили самостоятелната работа на учениците - те сами трябва да извеждат научната информация и да я анализират. В този случай учителят има само координаторска дейност и следи и съблюдава за правилната посока при анализирането на информацията.

   При подготовката на урочната единица учителят трябва да формулира темата, образователните и възпитателните цели, да подбере нужния материал за разработване на темата, да определи структурата на урока; методите, които ще използва във всяка фаза от урока.

   Урочният план е последната стъпка от подготовката на учителя. Но “дори и на най- квалифицираният учител в най- подробния план не ще се отдаде да отрази целия ход, цялото съдържание и насоченост на бъдещия урок да предвиди всички тънкости и съставки на учебния процес” Това доказва, че планът е визуализиране, нагледно помагало. Той има своите инварианти (педагогическите и образователните цели, подходи и методи), както и своята вариативност. Но няма свой образцов модел, макет, по който трябва ад се създава и изнася урок. Това зависи изцяло от личната мотивация на учителя, неговото отношение към професията и образователния процес и др. От важно значение за ефективността на урока има изборът на методи, които в съвременния вид на урока трябва да развиват потенциите на учениците, самостоятелното им мислене и творчески способности. Трябва да се избягва представянето на готови научни истини. 

   Всеки урок трябва да има научна обоснованост, ясна целенасоченост, организационно и материално единство; да има последователност и приемственост на урочните операции.

   Урокът като основна  организационна форма  на обучението има свои съществени елементи, които се реализират по специфичен начин и в различна  степен в отделните видове уроци.

   Описателно може да се определи, че урокът е ръководено от учителя занятие с постоянен състав от ученици, протичащо в рамките на определено време за решаване на учебно-възпитателни цели на основата на конкретно учебно съдържание.

  В процеса на конструирането на урока целта играе особено важна роля. Целта на урока произтича от общо педагогическите и дидактическите цели, от целите на образованието и обучението. Тя се опира на образователните и възпитателните цели. Дидактическата цел е по-общо понятие от дидактическа  задача, поради което не е целесъобразно да се използват като синонимни понятия. Разрешаването на дидактическите  задачи води до достигане и изпълнение на дидактическа цел. Планирането на урока включва, както формулирането на неговите цели, така и определяне  на конкретните му задачи.

   Ефективността на урока зависи до голяма степен от положението, което той заема в общата система от уроци и от подготовката на учениците. Доброто обосноваване на системата на уроците разкрива пред учителя перспективата на работата с класа, осигурява приемствеността на съдържанието и методите на обучението, позволява да изведат на преден план водещите идеи в учебното  съдържание, да се осъществяват вътрешно- предметните и междупредметните връзки. Изключително важно е целите на отделния урок да се плануват в тясна връзка с целите на предходните и следващите уроци.

   Характерът на общите изисквания към съвременния урок произтича от тенденциите на общественото развитие, които имат значение за обществото. Съвременният урок трябва да има ясно определени  конкретни цели. Целите на урока често се ограничават само в образователната сфера и пренебрегват решаването на възпитателните задачи, с помощта на учебното  съдържание  и обучението. Основно внимание трябва да се отделя на ключовите идеи, които трябва да усвояват учениците. Ефективността на урока до голяма степен зависи от сполучливия подбор на методите на обучението. Основно внимание трябва да се отдели на онези методи, които осигуряват не само овладяването на знанията, но и развиват самостоятелно мислене на учениците, творческите им сили и възможности.

   Тези обобщени признаци могат да послужат за ориентиране в качеството на урочната работа на учителя, за анализ на неговата дейност и работата на учениците по време на урока. Но те не трябва да се разбират като своеобразен алгоритъм за анализ на урочната работа и за гарантиран успех.