Възможности за реализиране на идеи за екологичното образование в обучението в началното училище.

Актуалност на екологията и на екологичното възпитание

   Екологията е биологическа наука. Нейното наименование е от гръцки произход от oikos, което означава „дом” и  logos – „наука”. В преносен смисъл – наука за природата като общ дом за всички. През последните години нараства ролята на екологията и тя засяга и отношението и към явления от социалния и културния живот. Вече се говори и за екология на социалните взаимоотношения.  В своето сегашно развитие екологията придобива и хуманитарни измерения. Тя се свързва и с педагогиката, доколкото разумното отношение към природата трябва да се възпитава. 

Български традиции в екологията и екологичното възпитание. 

   Грижи за опазването на околната среда са съществували винаги. И фолклорът осъжда пренебрежителното отношение към природата и отразява осъзнатото чувство за виновност, когато се проявява некултурно отношение към нея.

   Връзката между човекът и природата е изразена и в трудовите задължения. Очевидни признаци на тревога предизвикват явления, свързани с настъпващото отчуждаване от природата. По начало българинът е създал добри традиции в отношението си към природата.  Но те са помрачавани и  от прояви на грубо потребителство, на нехайство, а в отделни случаи и на злосторничество и на това не може да се гледа с безразличие. 

Задачи и насоки на екологичното възпитание

   Отношението на човекът към природата се изразява с 3 основни насоки: 

1. Утилитарно-практическото  отношение към природата и свързаното с него възпитание е първично и е най-всеобхватно, защото се проявява у всички хора. Това отношение е предимно консумативно. Утилитарно-практическото отношение е нормално, ако с него не се причиняват умишлени злоупотреби или увреждания поради небрежност. 
2. Научно-познавателното отношение е зародено по-късно. То се проявява в съзнателно и целенасочено изучаване на причинно следствените връзки и природата, като от екологично гледище изследователското наблюдение е насочено към закономерностите в развитието на видовете в растителния и животинския свят. 
3. Естетическо – отношение се определяло от жизнените впечатления и от интелектуалното осмисляне на особеностите и закономерностите в природата.

Основни задачи на екологичното отношение

1. Формиране не културно отношение при непосредствения контакт с природата.  Възпитанието на грижовно житейско отношение към природата е повеля на нашето съвремие. 
2. Постоянно повишаване на знанията за природата, за да се формира интелектуално отношение към нейната сложност, към неумолимата и' закономерност. Всяко явление в природата е причинно обусловено и изключва всякакви мистификации. 
3. Формирането на естетическо отношение към природната среда е също едно от основните средства за повишаване на грижите за нейното опазване. Вложеното у човека естетическо отношение към природата трябва да се приеме като изходно положение и за културно отношение към нея, особено във връзка със задачата за нейното опазване. 

Подзадачи:

• Да се култивира и развива естетическото възприемане, което се отличава с това, че съдържа не само сетивни елементи, но и емоционално реагиране на съдържащата се в обекта на възприемането красота. 
• Да се формира устойчив естетически вкус , който е несъвместим с нарушаването на градивните елементи на красотата. 
• Да се стимулира дейността за умножаване на прекрасните дадености на природата. 

Екологичното образование и възпитание в процеса на обучението и чрез извънучилищните форми на работа

   Основно значение за изграждане на екологичната култура има природонаучното образование. Освен училищното обучение важно място в системата на екологичното възпитание имат и извънучилищните въздействия.  От особено значение е семейството. 

   Екологичното възпитание не е самостоятелна задача в общата система на възпитанието. То, както се вижда, е във взаимодействие с други задачи, предимно с умствено, с нравствено, с естетическо възпитание. 

Екологичното възпитание е свързано със степента на цивилизованост на съзнанието. От много важно значение е да се стабилизира природната хармония и хармонията между обществото и природата.