Мелодията като музикално изразно средство в детската градина

 

   Музиката отразява действителността в художествени образи. Тя има интонационна природа, процесуален и изразителен характер.     Произведенията на музикалното изкуство протичат във времето. Музиката и танцът се определят като времеви изкуства.

   Пространствените изкуства са изобразителното изкуство и архитектурата, защото техните изразни средства се разполагат  в двумерното и тримерното пространство. Техните произведения могат да бъдат наблюдавани продължително време, докато музикалните произведения имат мимолетен живот във времето. Поради тази специфика слушателят трябва да следи разгръщането на музикалната творба във времето със същото темпо, с което тя звучи  т. е  бързината на нервно- психичните процеси при слушане на музика се диктува от възприемания обект(музикалната творба). Това изисква една по-голяма динамичност и подвижност на мисловните процеси при слушане на музика.

     По тази причина  при преднамереното слушане на музика учителят винаги поставя задачи за анализ т.е. децата трябва да слушат с ангажирано внимание, за да чуят и определят темпото, динамиката, тембърите, щрихите.

   Музиката отразява и предава информация за емоционалното отношение на човека към заобикалящия го свят. Тази информация е изключително богата и разнообразна. Именно музиката е изкуството, което може да пресъздава най-фините нюанси на чувствата и човешкото преживяване, а също така и прехода от едно към друго настроение. Художествените образи в музиката се пресъздават посредством музикално-изразните средства (елементи на музикалната реч).

Музикално изразните средства са:

·      мелодия,
·        динамика,
·        тембър,
·        темпо,
·        ритъм,
·        метрум.

   Още от първите срещи на децата с музиката, учителят поставя задачи за определяне на емоционалното съдържание -  радостно, тъжно, танцувално, възторжено, маршово. Тъжното и веселото имат много нюанси . Веселото може да е хумористично, весело и танцувално, може да е весело ,без да е танцувално.

   Спецификата на музиката изисква посредник, чрез който творбата да достигне до слушателя, затова от изключително голямо значение е интерпретацията на изпълнителя. Една и съща творба може да бъде изпълнена с  различна интерпретация от различни изпълнители. Интерпретатор на песните, от репертоара е учителят, затова от неговото изпълнение зависи дали децата ще разберат песента, дали ще заобичат и запеят.

   Интерпретацията е изходна основа за разбирането на музикалната творба. Освен, че може да изразява различни чувства и настроения, музиката има също звукоподражателни и звукоизобразителни възможности.

   В нея можем да „чуем” различни звуци от околната среда - ромона на поточето, дъждовните капки, вятъра, копитцата на еленчето. Музиката рисува със звуци рзлични музикални герои и пресъздава звуци от околната среда.

 

   Мелодията като музикално изразно средство.

Мелодията е основно изразно средство поради следните причини:

·        Тя изразява логична музикална мисъл. Различните по височина тонове следват логично един след друг, а не случайно. Неустойчивите тонове се разрешават в устойчиви. Мелодията е поредица от осмислени в едно цяло тонове;

·        Тя винаги е носител на някакво емоционално музикално съдържание;

·        Мелодията обединява всички останали изразни средства. Другите изразни средства като – тембър, динамика, темпо – допълват изразителността на мелодията. Например една и съща мелодия изпълнена с различно темпо и сила променя своето настроение. Мелодията има много общи черти с говорната реч. Изразителността на говорната реч също зависи от тембъра, силата на темпото. Това, което съществено различава мелодията от говорната реч, е че  всеки звук в мелодията има точно определена конкретна височина. Дори най-малката промяна в точната височина на тоновете води до деформиране на мелодичната линия.

   Поради гореизложените причини  в обученията по музика се прилагат специални форми на работа, които насочват вниманието към посоката на мелодическото движение. Необходимо е да се формира умение за диференцирането на тоновите височини.

Мелодическото движение може да бъде

1.    възходящо,
2.      низходящо 
3.      равно (повторение на един и същ тон).

Възходящото и низходящото движение могат да бъдат постепенни и скокообразни.