Певческо – изпълнителска дейност. Значение и задачи на вокалното възпитание

   Изпълнителските дейности  в ДГ са две – пеене и свирене с детски музикални инструменти. 

Значение на певческата дейност за музикалното възпитание на децата:

1.Развива се емоционалната сфера на детската личност, тъй като изпълнявайки песните децата непосредствено преживяват тяхното емоционално съдържание. Затова песните в репертоара са най-разнообразни по характер – нежни, весели, танцувални, тържествени, маршови. 

2.Чрез певческата дейност много активно се развиват музикалните способности на децата. 

3.Чрез певческата дейност се натрупват богати музикално – слухови представи за музикално –изразните средства. Именно чрез песента децата най-добре осъзнават смисловото значение на изразните средства – например зашо темпото е бързо или динамиката е силна. 

4. Песента има много голям възпитателен ефект върху децата. 

Задачи на  вокалното възпитание:

1.Формиране на интерес и желание за участие в певческата дейност.

2.Формиране на умения за изразително художествено – емоционално изпълнение на песните.

3.Формиране на умения за пеене с точна информация.

4.Полагане на основите за естетическо отношение към песента и певческата дейност.

Предпоставки за художествено изпълнение на песните:

1.Първата предпоставка, от която зависи е степента на развитие на музикалните способности.

2.Умение да се пее с правилни вокални навици

Вокалните навици 

• Певческа стойка – тя изисква децата да са седнали удобно, с изправени гърбове и ръце върху коленете и погледът напред, за да не се прегъва диафрагмата, Правилната стойка се изисква преди всяко изпълнение на песните.
• Певческо дишане – въздух се поема накрая на музикалните фрази. В нотния текст се отбелязват с цезура (запетайка над петолинието) Въздух се поема едновременно през носа и устата и се издишва пестеливо, за да се изпълнят фрагментите цялостно, без да се накъсват. Учителят дава знак с жест за поемане на въздух и също указания след коя дума от текста да се поеме въздух. 
• Звукообразуване – изисква да се пее с мек, ясен звук, без напрежение и без крясък. Необходимо е у децата да се формира умение да се изпяват сричките от текста и да издържат докрай тоновите трайности. Децата, особено по- малките от 1 и 2 група по-скоро произнасят речетативно текста, отколкото да го изпяват. 
• Певческа дикция – изисква да се пее с много ясен текст. 

   Думи, които завършват на две съгласни да се чуват ясно в края на думата. (лист – и двете съгласни се чуват при изпяване). Думи, които завършват на с и ш трябва да се произнасят кратко. Подходящо упражнение за постигане на ясна певческа дикция е изговарянето на текста шепнешком. Певческото дишане е труден певчески навик. При децата е характерно раменно-ключечното пеене, а при певците – диафрагменото. 

   В първа и втора група е много трудно и звукообразуването. Трябва да има образец от страна на учителя.