Заучаване на нова песен. Етапи на методическата последователност.

   Първия етап от заучаване на нова песен можем да определим като подготвителен – изразява се в създаване на нагласа или психическа готовност за запознаване с новата песен.  Преди първоначалното прослушване на песента учителят трябва да провокира интереса на децата , за да слушат с ангажирано внимание. Това може да стане чрез следните методи: 

• словесни -включват беседа, стихове, гатанки,  приказки, близки по съдържание с поетичния текст. 
• нагледни, - включват показ на картинки и илюстрации , чието настроение подхожда да емоционалното съдържание на песента. 
• нагледно-действени - това са са кратки куклени етюди върху съдържанието на поетичния текст. Те са особено подходящи за най-малките. Повече време може да отнеме подготовката за възприемането на новата песен. Често беседата е свързана със самия сезон. През пролетта пеем пролетни песни, през зимата – зимни.

Следва преставяне на новата песен – прослушва се цялостно от началото до края, за да се получи представа за музикално – художествения образ. Изпълнението на песента трябва да е много артистично, в точното темпо, предписано от композитора и с подходящи динамични нюанси. (Най-интригуващо за децата е живото изпълнение на учителя.) 

Анализ на песента – в този етап песента се прослушва  неколкократно – цялостно или частично, с различни задачи за анализ. Задачите  за анализ са :

• Съдържанието на поетичния текст- за какво се пее, за кого се пее, какво се случва?- Когато анализираме текста, непременно трябва да обясним непознатите думи, особено диалектните и новите думи. Не бива да се допуска пеене без разбиране на текста. Ако е необходимо –  неколкократно изговаряне на непознати или трудни думи. Друга задача за анализ е :
• Определяне на настроението – то трябва да се характеризира с най-точните определения. Учителят трябва да акцентира върху връзката между смисъла на текста и настроението на мелодията, защото всяко вокално произведение представлява неразривно единство между текст и музика. 
• Да се определят изразните средства, чрез които е постигнато настроението- какво е темпото- бързо, бавно или умерено ? Каква е динамиката , как изпълняваме песента – силно тихо или умерено?

   Много често при песни с куплет и припев има темпови и динамични промени. Те трябва да се открият , за да може да се пресъздадат в изпълнение. Например  куплетът е в по-бавно темпо, а припевът – в по-бързо. Колкото повече е слушана песента с различни задачи за анализ, толкова по-пълна и точна представа ще се формира в съзнанието за мелодичната линия. 

Стигаме до запяване на песента от децата – една песен се заучава в няколко последователни ситуации. Крайно непрофесионален подход е учителят да каже : „Чуйте новата песен !” - и веднага след това да накара децата да пеят с него. Важното е : 

1. Да се изслуша цялостно песента
2. .След това да се изслушат само 1 и 2 куплет, за да видим с каква думичка например може да се определи зайчето. 
3. Поставяме задача: Чуйте , за да определим темпото!
4. Поставяме задача: Чуйте, за да определим динамиката!

С това последователно слушане се формира представа за мелодичната мисъл у децата.Тези фрази, които затрудняват децата се изработват отделно. Когато има интонационни трудности (децата интонират неточно) , се прилагат следните форми на работа: 

1. Учителят дава образец като изпява трудната фраза. 
2. Учителят моделира с фигури – шаблони новите височини.
3. Учителят с движение на ръката нагоре и надолу показва тоновите височини. 

    Когато трудностите са от метро-ритмично естество се прилагат следните форми на работа:

1. Учителят дава образец в бавно темпо.
2. Друга форма на работа – сравняват се дълги и кратки срички
3. Текстът се скандира ритмично
4. Дългите и кратки срички се изобразяват с различни по големина шаблони – големи и малки камбанки, правоъгълници и квадрати и т.н.

  След като песента се заучи, може да се добави съпровод с детски музикални инструменти.