Свирене с детски музикални инструменти

  За нуждите на музикалното възпитание детските музикални инструменти са въведени от австрийския композитор Карл Орф. 

   За да може всяко дете да свири на някакъв музикален инструмент, той конструира специални инструменти, които са достъпни  и лесни за усвояване . В България детските музикални инструменти започват да се използват през 70-те години на 20-ти век. 

Значение на дестките муз.инструменти

1.Чрез тях се  обогатява музикално – слуховия опит на децата. 

2.Формират се умения за едновременно пеене и свирене. 

3.Чрез детските музикални инструменти се развива музикалния слух на децата. Ударните инструменти допринасят за развиването на метро-ритмичния усет на децата. Инструментите с определена височина на звука (металофон, ксилофон, триола) подпомагат  децата при диференцирането на тоновите височини. 

Целият комплект от инструменти допринася за развиването на тембровия слух. 

4.Музикалните инструменти допринасят за развитието на музикално – естетическия вкус, защото съпроводът на една песен , подборът на инструментите, начинът, по който всеки инструмент ще свири зависят от емоционалното съдържание на песента и нейните жанрови характеристики (Дали е маршова, хороводна, валсова , приспивна, танцувална).

5. Музикалните инструменти допринасят за активизиране на творческото въображение на децата. 

Класификация на детските музикални инструменти според  начина на звукоизвличане :

Ударни музикални инструменти

 Те могат да се разделят на 2 групи:

1.Инструменти с неопределена височина на звука – техният брой в комплекта е най-голям. Наричат се оше „шумови”.Те са :

• клавесин,
• триангел,
• кастанети,
• маракаси, 
• чинели, 
• дървено конче, 
• звънчета, 
• камбанки  
• др. 

2.Ударни инструменти с определена височина на звука – те са :

• металофон (с метални пастинки)
• ксилофон ( с дървени пластинки)

Духови инструменти :

• триола, 
• мелодика 

Форми на работа при свирене с детските музикални инструменти:

1.Съпровод при песни и инструментални пиеси от репертоара за слушане. 

2. Пресъздаване на звукови картини. 

   Съпроводът се заучава по слухово –подражателен път – т.е учителят пее мелодията и показва поотделно как свири всеки от инструментите. Всяка партия се заучава поотделно и след това се пристъпва към сглобяване на партиите.