Начално четене

 

   Овладяването на четенето е процес на възхождане от елементарните операции по узнаване на буквите към сложните механизми на контексното четене.

         При овладяване на четивните навици се очертават три основни равнища: 

1.  Четене на срички в постановката 
2.  Погледни сричката но не бързай да я четеш
3. Подготви се да изговориш гласния

Слято четене на дума 

   Слятото четене на дума е възможно да се постигне по различни пътища,чрез различни технологични решения

   Овладяване на сричкосливащо четене в условията на звуковия аналитико-синтетичин метод 

   Най-широко прилагана е технологията,свързана със звуковия аналитико –синтетичен метод на ограмотяване. Основна трудност при  сричкуването се оказва четенето на отворена сричка.Проблемът възниква поради това ,че много от първокласниците са се приучили да изговарят буквите с призвук. Друга трудност при този механизъм за четене е свързана с това,че за неговото усвояване е нужно първакласникът да преодолее естествения си стремеж да чете буквите една след друга- в реда ,по който са изписани.

       За постигането на слято четене на дума се предлага механизъм на четене ,в основата на който е ориентацията към ударението на думата.

   Очаквания резултат е ученикът който чете сричкувайки ,да изговори сричките заедно.

Обучението на слято четене на дума в системата на проблемната група по образованието.

   В методическата система за ограмотяване ,предложена от Проблемната група по образование , се прилага четивен механизъм,който е твърде  различен от общоприетия.

   В основата е постановката ,че четенето по срички позволява на четеца веднага да разбере значението на думите,при което той не изпитва потребност отново да се върне към думата и да я произнесе  цялостно. 

1. При този  тип четене първолакът прави  големи паузи между думите.
2. Първокласникът прави големи паузи между думите
3.  Обратно побуквено четене затруднява разбирането на думата.

     Сляпо четене по метода на Рашел Коен.

    Глобално възприемане на думата – анализ –синтез. С оглед на тази схема авторката предлага четенето на дума да се осъществява в следната последователност:

1. Четецът наблюдава думата;
2. Прочита я тихо на ум,тоест мислено я дешифрира;
3. Отговаря на въпроси относно значението на прочетената дума;
4. Чете думата на глас. 

    По този начин думата се произнася цялостно едва след като е разбрано нейното значение. 

Плавно четене на изречение/фразово четене/

   Овладяването на плавно четене може да представи технологично чрез методическа система.

1. Целта е да се подпомогне преходът от самостойно четене на думи към плавно четене на изречения.
2. Очаквания резултат е учениците да осъзнаят предлозите
3. Смисловите групи в изречението са синтагмите

   Целта е първокласникът да се приучи да чете само думите ,които са с особена важност за разбирането ,а останалите думи в изречението да възпроизвежда по пътя на смисловата догадка.

Цялостно четене на текст /контексно четене /

   Овладяването на контексното четене е продължителен процес,който излиза извън рамките на началното ограмотяване и обхваща целия период на начално обучение.

   Предлагат се следните етапи на методическа работа:

• Първия етап е съотносим с буквения период на ограмотяване
• Втория етап би могъл да се отнесе към след буквения период на ограмотяване в българското училище
• Третия етап  е най-продължителен.Неговите граници не са определени.Ученикът вече притежава необходимата четивна техника,позволяваща му да възприема по-обемни четива, които съдържат нова и интересна информация за природата и обществото.  

   При работа с конкретния текст М. Коул предлага методика наречена „Четене с въпроси”. В нея акцентът е върху анализа на основната мисъл,осъществяващ се в хода на взаимен обем на въпроси.Учителят и учениците четат на ум непознат за всички тескт ,след което изпълняват следното:

1. Правят резюме на прочетеното,тоест отделят главното в текста и го представят в обобщен вид;
2. Задават въпроси относно основната мисъл на текста;
3. Изказват предположения за възможното продължение на текст.

   Особеното при тази методика е ,че на учениците се дава възможност сами да задават въпроси относно прочетеното.От своя страна учителят,който наред с другите отговаря на поставените въпроси,дава образец за речево поведение ,който първокласниците да следват.

   Методическата работа за овладяване на контексното четене продължава и приз следващите класове на началното училище ,като се обвързва със задачите на литературно обучение.