Теории за обучението по роден език и развитието на речта в предучилищна възраст

 Ян Амос Коменски (1552-1670г.)

   Ян Амос Коменски - в книгата му „Майчино училище“ има глава, посветена на развитието на речта у децата в предучилищна възраст –„Информаториум за майчиното училище“. Книгата съдържа общо 12 глави, които се отнасят за заниманията на родителите /майките/ с децата. Водели се по схемата знания – действия – говорене. Децата овладявали знания и умения по граматика, риторика, поетика /наизустявали стихчета/. Според написаното във „Велика дидактика“ /33 глави/ , децата трябва да се учат на всичко, универсално – кратко, приятно и основателно за децата.

„Методът на езиците“ утвърждава че  езика е средство за придобиване на знания. Това са  някои от правилата му:

• Думите да се учат с нагледен материал;
• Не е нужно да се знае езика в пълния му обем;
• Детето да е в неговия детски свят и да е разбираемо за него;
• Езиците да се учат с малко правила;
• Езиците да се учат отделно един от друг;
• Правилата да са граматически, а не философски.

  „Светът на сетивните вещи в картинки“ съдържа три идеи:

1. Познание, основано на сетивен опит;
2. Познание, в процеса на дейност;
3. Познание, насочено към енциклопедични, но реални знания.

   В предговора е представена „жива азбука“ – срещу всяка буква е обект, издаващ звук със съответната буква. За първи път се въвежда нагледността в обучението по граматика.

   Йохан Песталоци /1746-1827г./ - педагогическата му система се отличава с хуманност и любов към децата. Насочена е към семейното възпитание. Според него най-главно в обучението се приема обучението по число, форма и звук. В обучението по роден език се отделят три основни задачи:

1. Обучение по звука;
2. Обучение по думата;
3. Обучение по реч.

   Песталоци разкрива системата на обучение и методиката по роден език. Овладяването формата на думата става по следния ред: предмет – картина – дума. Песталоци се приема за основоположник на методиките по отделните учебни предмети. За това допринасят и книгите „Как Гертруда учи своите деца“, „Книга за майките“, „Азбука на наблюдението“ и др.

   Фридрих Фрьобел /1782-1852г./ - той мисли за развитието на речта на децата и обучението по роден език в ДГ. Създава педагогическата система на обществено предучилищно възпитание. Педагогът трябва да даде на децата необходимият речник, за да им помогне да  формулират мислите си, да назовават правилно предметите и техните качества, свойства, отношения. Изтъква необходимостта от тясна връзка между развитието на речта, играта и наблюдението. За развитието на речта препоръчва използването на художествена литература.