Възникване на методиката по обучение по роден език

Установяване на методиката по обучение по роден език  в училище и в детската градина.

   Константин Ушински (1824-1870г.) - в статията си „Бащин език“ възхвалява родния език (бащиния език). Разглежда и овладяването на чуждия език. За първи път трудовете му се срещат в системно изложение на мисли за първоначално обучение по роден език. Ушински се смята за основоположник на методиката по обучение по роден език  в училище. Основно място в неговата система е отделено на родния език и на неговата голяма роля във формирането на човека. Ушински определя родния език като „удивителен педагог, който учи децата удивително леко, по някакъв недосегаем, облекчаващ метод“. Пред обучението по роден език Ушински поставя три цели:

1. Развитието на „дар слово“ - умения за комуникация;
2. Усвояване формите на езика – да се обогатява речника;
3. Усвояване на граматиката – практическо овладяване. Необходимо е практически да се изучават граматическите закони и правила. Разработва звуковия аналитико-синтетичен метод по обучение в четене и писане. Необходимост от „подготвително обучение“ на децата преди училище.

Елизавета Тихеева (1876-1943г.)

   Елизавета Тихеева (1876-1943г.). През 1937г. се появява книгата й „Развитие речи дошкольника“, с която се бележи началото на методиката по обучение по роден език  в детската градина като наука. Основната мисъл в книгата е за централната и ръководна роля на родния език в развитието, възпитанието и обучението на децата в предучилищна възраст. Тя посочва, че родния език трябва да е в основата на възпитанието. Развитието на речта е в неразривна връзка с всички други страни на формиране на личността на детето.

   Основна особеност на методиката й е, че тя е построена не по задачи, а по дейности. Това обяснява отделянето на задачите за развитието на речта. В тясна връзка с различните дейности са само обогатяването на речника и развитието на свързана реч.

   Елка Петрова, Маргарита Чернева, Мара Стоянова и Снежина Македонска – „Методика на обучението по роден език в детската градина“/1955г./ Включени са разделите:

• Работа по развитие на свързана реч;
• Обучение в граматически правилен говор;
• Работа върху речника на децата;
• Работа за правилно произношение;
• Запознаване на децата с художествена литература.

   В методиката е застъпено основното разбиране, че децата овладяват родния език едновременно с опознаване на околната действителност.

   София Аврамова – тя защитава тезата за необходимостта от една методическа система за цялостно обучение по роден език в детската градина, в която различните задачи се осъществяват не всяка за себе си, а със закономерна връзка и последователност между правилното произношение, правилната граматическа реч и свързаната реч в единство с изразителния говор. Важен етап от развитието на методиката като наука у нас се бележи с труда й „Обучение по роден език в детската градина и умственото претоварване“ /1958г./. С.Аврамова обосновава необходимостта от целенасочено обучение в детската градина за овладяване граматическия строеж на езика. Методическата система на авторката за времето си изиграва важна роля в обособяването на специфичните задачи на обучението па роден език в детската градина и връзката на това обучение с опознаването на околната действителност.

   В момента е актуално развитието на методиката по обучение по роден език към методиката по обучение по български език  в детската градина – Фиданка Даскалова, Божидар Ангелов, Маргарита Терзиева, Веселина Петрова, Христина Танева /Чичикова/.