Онтогенезис на речта

 

   „Символ и форма“ от Вернер и Каплан е знакова книга, която се свързва с онтогенетичното развитие на езиковия знак.

Психологически подход в онтогенезата на речта.

• Теория на подражанието на Едуард Клапаред /„Психология на детето“ и „Експериментална педагогика“/. Дефинира способността да се подражава – да се възпроизведе нещо видяно или чуто. Посочва говора за на-голямата придобивка на човека, реализиран чрез подражанието. Но детето произнася и това, което не е чуло. Наблюдението на моделите на речта и подражанието им са важни, но не са основни средства за овладяване на езика.
• Виготски изследва появата и развитието на речта и мисленето при детето. Установява, че първите месеци са характерни с хаотичност на движенията, от които се обособява гласовата реакция. Постепенно се формира гласът на детето и се достига до реч.
• Нативистична теория на Н.Чомски /“Аспекти на синтактичната теория“ 1965г./. Приемат се за приоритетни вродените биологични предразположения за усвояване на езика. Практически достигат до установени норми и правила за функциониране на езика. Съществува универсален механизъм за усъвършенстване на езика. През 1986г. в „Принципи и параметри“ признава значението на личния опит на детето за езиковото му развитие.
• Теорията за енвироментализъм допуска, че усвояването на езика се базира върху влиянието на околната среда при решаващото значение на обучението.
• Жан Пиаже – предпоставките за овладяване на езика са в развитието на сензо-моториката на детето и обучението трябва да е подчинено на законите за развитието.

Психолингвистичен подход  в онтогенезата на речта.

   Изследванията на Шахнарович са насочени към раждането на езиковия знак. Предпонятийният етап в развитието на детето предизвиква интереса му. Там се натрупват основните закономерности при овладяване системата на езика.

  Речта се ражда от активното опознаване на света чрез собствената моторика  и  манипулативните действия с предмети в ранна детска възраст, които водят до възникване на съответните образи. Тази образност е в основата на овладяване на езиковия знак от детето.