Диалогична реч – устна, конкретна

Диалогична реч, диалогично свързана реч, устна диалогична реч.

   Устната диалогична реч се структурира от въпроси и отговори, създавани от комуникиращите и се изразява от тях вербално .

   Според А.Лурия структурна особеност на устната диалогична реч е нейната непълнота, съкратеност, граматична елизия. Но заедно с интонационната изразителност, паралингвистичните средства (поза, мимика, жест, поведение) и отчитане на времето и пространството, което се поражда и развива. Тя изпълнява комуникативната си функция да предава информация и да осигурява разбирането й. Диалогът се конструира от участниците в него. Те влизат в ролята на говорещ и слушащ и активно сменят позициите си, следят мислите на събеседника си, за да се създава общ смисъл. Така се постига комуникативна симетрия. За да се реализира диалога са необходими умения за социално взаимодействие и речево общуване.

Разговор.

   Разговорът е една от първите форми на проява на устна диалогична реч, на нейното развитие въз основа на овладяване на българският език. Комуникативните умения се формират като се общува с подходяща за 3-4 годишните деца форма.

Според организацията разговорите биват:

• Разговор, който се провежда самостоятелно /индивидуален/;
• Разговор с всички деца .

Изисквания към педагога:

1. Подходящ избор на тема;
2. Избор на метоси и средства;
3. Съобразяване с възрастовите и индивидуални особености на децата и познавателното им развитие;
4. Да познава богатството на речта – словесна и информационна;
5. Да структурира въпросите си съобразно мисловните възможности на децата;
6. Да осигури необходимите дидактични средства;
7. Да стимулира всяко детско изказване;
8. Да отговаря внимателно на всеки детски въпрос.

Методически похвати. Структуриране на въпросите:

1. Чрез тях се поставят основните мисловни и речеви задачи в разговора. 
2. Те трябва да са конкретни, точни и ясни, разбираеми. 
3. Да са опора за построяване на отговора и да са образец на детските въпроси. 
4. Да стимулират детето към речева инициативност. 
5. Кратки разкази на учителя. 
6. Словесни поръчки. 
7. Показване и разглеждане на играчки, картини и др.

Организиране на индивидуален разговор. 

   Това е разговор между педагога и едно дете. Желателно е да се провежда с всяко дете в подходящ момент в ДГ.

Методически изисквания:

1. Детето трябва да бъде предразположено към разговора;
2. Темите на индивидуалния разговор постепенно да се усложняват;
3. Съдържанието също да се развива;
4. Инициатор на разговора е педагога, но постепенно инициативата преминава в детето;

Разговор, организиран с цялата група. Ситуация – разговор. 

   Планира се и се подготвя предварително.

Основни задачи:

1. Овладяване на умения за активно слушане и разбиране на въпросите и отговорите, структуриращи диалога;
2. Формиране на умения за правилно формулиране на отговорите и въпросите от страна на децата;
3. Формиране на различни качества на личността – общителност, вежливост, сдържаност, тактичност и т.н.

Беседа.

   Тя е по-висша форма на проява на диалогичната реч в сравнение с разговора. Определя се като целенасочен и организиран диалогичен процес между педагога и групата. Има за цел да се изясни даден въпрос по определена тема. Изисква по-разгърнати изказвания. Необходима е предварителна подготовка с децата под формата на разговор и допълнителни наблюдения.

Задачи на беседата:

1. Развитие на диалогична реч въз основа на българският език;
2. Да се развиват умения да се изслушва събеседника без да се прекъсва. Да се говори достатъчно високо, ясно и разбираемо за всички деца;
3. Формиране на навици за правилно произношение;
4. Формиране на навици за граматически правилна реч;
5. Формиране на навици за употреба на точен и разнообразен речник;
6. Да се възпитава общата култура на речево поведение;
7. Да се овладеят някои паралингвистични средства.

Изисквания към педагога:

1. Избор на тема и съдържание;
2. Въпросите да се задават към всички деца и да се дава възможност на един въпрос да отговорят няколко деца, а педагога може да обобщи отговора или да го коригира (ако е необходимо);
3. Децата трябва сами да формулират въпросите и отговорите. За целта педагога ги подпомага чрез образец – обучителна проблемна ситуация, която изисква от тях да формулират въпроси чрез игри и др.;
4. Основен словесен подход са въпросите и отговорите – съобразени с възможностите на децата. В  беседата се съчетават въпроси с репродуктивен и обобщаващ характер. Трябва да се постигне добро съотношение между въпроси и отговори.

Предварителна подготовка:

1. Привлича се вниманието на децата към темата;
2. Получава се допълнителна информация;
3. Децата се запознават с нови факти, необходими за беседата;
4. Повишава се активността на децата;

Лингводидактична технология за реализиране на беседата:

1. Избор на тема;
2. Похвати и средства за въвеждащата част.