Устна монологична реч

 Устна монологична реч е цялостно разгърнато монологично изказване. Състои се от няколко смислови групи, които са свързани помежду си. Изказването трябва да потиска всички  странични асоциации, които могат да доведат до отклонения и да предпазват говорещия от многократни повторения на изказването.

Преразказът и детската способност за преразказване, формирана в периода от 3 до 7 години.

   Преразказът се определя като репродуктивен текст с повествователен характер. Овладяването на тази първа форма на монологично изложение се подпомага от авторовия текст и интонационната изразителност на прочита от педагога. Те довеждат до детето речниковите единици, моделите на изреченията, смисловите и художествени отношения, които инициират у детето желание да преразказва. Главна цел на формирането е обогатяване и развитие на монологична реч от текстуален прочит към творчески. Един преразказ е текстуален, когато детето се придържа към текста, но с развитието на умението му да преразказва се  изисква да се включат и синоними към преразказването (към 4 години). Нарасналите речеви възможности се проявяват в творческите преразкази. Характерни са с нови моменти, герои, детайли, съдържание на малкия разказвач. Децата създават отворен текст.

Задачи на преразказа:

• Да се възприеме, осмисли и пресъздаде авторовия текст;
• Изработване на усет за подбор на синонимни, лексикални и синтактични конструкции;
• Децата да се стимулират да допълват, развиват и изменят авторовия текст.

Методологически изисквания. Правилен избор на литературни произведения: 

• с висока художествена стойност; 
• да има изразена последователност на действията; 
• да е с ясна композиция; 
• изложението да е образно-изразително; 
• да е с достатъчно по размер съдържание.

Предварителна подготовка: 

• Актуализиране личния опит на децата. 
• Представяне на текста и изясняване на непознатите думи. 
• Изразителен прочит.
• Преразказване.
• Драматизация на текста.

Лингводидактична технология на формиране на умения за създаване на преразказ:

• Въвеждаме децата в ситуацията, като предварително се обмислени похватите – в І група е кратък етюд, свързан с текста, представяне на герой или на илюстрации, изпяване на подходяща песничка и др.
• Формираме задачата пред децата.
• Представяне на  текста.
• Провеждане на  разговор върху съдържанието на текста. Разговорът  е като метод. Неговата цел е да се изясни кои са героите, с какво се характерни, взаимоотношенията между тях, последователността на събитията. През цялото врем трябва да има илюстрации (нагледен материал). При ІІ група методът разговор преминава в беседа.

Децата се опитват да преразказват. В – група текста се представя още веднъж