Усвояване и трансфер на понятията в урока по литература

Урокът по български език - същност, структура, типове и видове уроци.

Мирза Исмаилович Махмутов  (1926-2008) Урокът по български език - същност, структура, типове и видове уроци.
Мирза Исмаилович Махмутов 
(1926-2008)

     Руския дидактик Махмудов дава следното определение за урока: "Според дидактиката урокът е динамична и вариативна форма на педагогическо общуване между учители и ученици, която се планира и регулира от учителя в определен отрязък от време (40-45 минути)." 

     Спецификата на урока по български език се определя от предварително заложените цели и учебното съдържание. В същото време спецификата зависи и от избраните методи и похвати, които са съобразени с ученическа аудитория.

    Урокът е динамична форма, защото в часа по български език взаимоотношението между учителят и учениците следва модела на естественото речево общуване, т.е. всеки следващ въпрос на учителя в някаква си степен се предпоставя от предходния отговор на учениците. Ученическите отговори са винаги гаранция за динамика, защото учителят предварително не може да ги планира, т.е. те не зависят от него. По тази причина в хода на урока учителят е този, който се адаптира към речеви реакции на учениците си и затова трябва да бъде много внимателен, за да не се отклони от предварително набелязаните си цели, т.е. той трябва винаги да е готов за промяна в предварителния замисъл на урока си. Тази промяна може да се наложи ако:

  • В часа се установи, че учениците не могат да се справят с част от задачите за предговор, т.е. не са осмислили предишна информация. Тогава се налага учителят да включи допълнителна работа с неусвоеното, за да тренира и да подготви учениците си за планираната тема на урока.
  • Възможно е учениците да демонстрират, че не разбират усвоеното до момента, което ще попречи за изясняване на новата тема. В подобни ситуации, ако се наложи учителят може да смени и темата на урока си. 
  • Промяна може да се наложи, ако емоционалното състояние на класа налага учителят да се адаптира към него.

     Вариативност на урока - всеки учител е длъжен да представи предварителен вариант на урока си. Този вариант е различен за всяка една отделна паралелка, т.е. очакваното е за един учебен ден учителят да готви 5 или 6 урока. За обучението по български език е подходящо разработване на един инвариантен урок по конкретната тема и включване на повече задачи за индивидуална диференцирана работа. Точно чрез тях урокът по български език става вариативен, защото учителят им използва съобразно равнището на паралелката.

    Всеки урок си има своя цел, която се определя от учителя и учебното съдържание (учебна програма, учебник). Подборът на похватите в урока по български език зависи преди всичко от равнището на класа. Трябва да има до 10-12 практически задачи в един урок. В който и да е урок е добре да има:

  • поне 1 рецептивно упражнение
  • поне 1 лингвистично упражнение
  • поне 1 редакторско упражнение.

    Структура на урока по БЕЛ - инвариантният структурен модел на урока по български език включва:

  • актуализация на знанията, уменията, навиците
  • нови знания, умения, навици
  • припомняне на нови знания

    Моделът се нарича инвариантен, защото в зависимост от типа и вида на урока някои от структурните компоненти може да липсва. Например в урока за упражнение не се очаква да има структурен компонент - нови знания, защото целта на този тип урок е да се тренират уменията на учениците да прилагат изученото, а не да им се дава нова информация.

     Всеки от структурните компоненти по български език се реализира с помощта на различни похвати:

  • Актуализация: реализира се с помощта на проверка на домашна работа, различни упражнения, контролни работи. Прилагат се и други похвати, които учителят прецени, че са подходящи - новите знания.
  • Новите знания:-работа с учебник; онагледяване ;лекционно обяснение от учителя.
  • Приложения - използват се същите похвати, както при актуализацията, но задачите към учениците са с по-ниска степен на трудност, т.е. не е достатъчно времето за осмисляне на новите знания.

Типове уроци по български език

     Типологията на уроците е изключително разнообразна, но за практиката е от значение онази типология, която се използва най-често в училище: урок за нови знания, урок за упражнения, урок за проверка и оценка на знанията, урок за обобщение и преговор, синтактичен урок.

     Урокът за нови знания по български език- по-рядко се използва, защото спираловидният принцип за структуриране на учебното съдържание го деактуализира. Този тип урок предполага усвояване на абсолютно нова за учениците информация .

  • Цели на урока - информативно-познавателни
  • Учебно съдържание - според учебната програма - трябва да се внимава при използването на терминологичния апарат, защото лингвистичната информация се адаптира, но тя трябва да е точна, вярна, както и достатъчно пълна.
  • Структура - приложение на знанията. Приложението може да липсва ако, бъде заменено с по-голям по обем илюстративен материал.
  • Проверка и оценка - не
  • Задачи за допълнителна работа - не са задължителни 

     Урок за упражнение по български език - това е урок, в който се тренират уменията на учениците да приложат усвоените до момента нови знания.

  •  Цели на урока -преобладава комуникативната практика, в контекста на информативните познания, следователно да се разглежда формирането на лингвистичните умения от учениците, а не усвояването на лингвистичните знания.
  • Учебно съдържание - определя се от учителя, защото той решава след кои теми или раздели ще има урок за упражнение, обикновено упражнението се прави след трудни лингвистични теми или след теми, чието осмисляне изисква непременно практическа работа.
  • Структура - актуализация плюс приложение. Препоръчително е в актуализацията да се използват рецептивни упражнения, задача за лингвистичен анализ, задача за редактиране, задача за продуктивно упражнение.
  • Допълнителни задачи - наложителни
  • Проверка на знанията - да

     Урок за проверка и оценка на знанията по български език - уроците за класни и контролни работи

  • Класна работа-обикновено се дава в два часа и включва самостоятелно създаване на текст от учениците. Освен текста на учениците могат да се поставят и лингвистични задачи. Оценява се по 3 основни критерия:

  1. съдържание на текста:отговаря ли на изискванията за вида на ученическия текст и на темата на текста
  2. езиково-стилно оформяне плюс  правопис и пунктуация
  3. техническо оформление: отделени ли са абзаците, как е оформено заглавието

Възможен вариант за класна работа е и тестът.

  • Контролна работа - обикновено е едночасова и се прави след приключване на даден раздел. Преобладават вариантите за текстово оформление на контролната работа, но в теста се включва и самостоятелно създаване на кратки текстове. Освен това наложително е включването на текстова рецептивна задача.


Коментари