Ефективният урок по литература - по Кристиане Зингер

 

Кристиане Зингер (Турн-Валсасина)
23 март 1943 – 4 април 2007

   Урокът по литература е специфичен континуум на време и пространство, посредством който се осъществява обучението (образованието в по-широк аспект). Провеждането на ефективни уроци е в ядрото на учителския занаят. Някои аспекти на тяхното провеждане се научават „в движение", т.е. по време, когато се адаптираме към избраната от нас професия. По принцип урокът се структурира така, че да се постигне дефинираният набор от цели, предварително обмислени и реалистично зададени. Частите на урока в по-генерализиран вид са следните:

1. формулиране на учебните цели и ориентиране на учениците в урока - това означава да знаем как да събудим ученическото любопитство; защо разглежданата тема би била интересна и важна за тях;
2. предпоставки за вид преговор - това означава да преговорим всяко понятие или умение, от което ще се нуждаят учениците, за да разберат поставената тема; например, ако преподаваме урок за V клас (нови знания) на тема: Коледарски народни песни, ще припомним знанието във вид на някои подчертани моменти от миналия час - същността на коледния празник, честващ раждането на  Бога, ритуалния диалог в коледните песни и реализацията му във всички фолклорни области на България, защо Рождество Христово е тържество на доброто и надеждата и др.;
3. представяне на новия материал - въвеждаме темата,като се аргументираме и подкрепяме с интересни примери от живота или търсим аналогии с други изкуства. Например, ако продължим с илюстрацията по-горе върху преподавания материал за V клас, можем да въведем темата по следния начин: "Хорът на момчета има в коледния си репертоар освен песни, славещи Дева Мария, и български народни коледни песни,с които са печелили и печелят възторзите на публиката от цял свят. Сега ще чуем една от тях. "(Учителят може да покани група момчета от хора да представят песента „Стане, нине, господине"или да я предложи на диск. Ако няма тази възможност, тогава да я прочете изразително.);
4. проверка на наученото още по време на урока - задаваме въпроси, за да оценим нивото на разбиране, да попълним пропуските или да коригираме неправилно разбраните литературни истини;
5. осигуряваме самостоятелна работа - даваме възможност на учениците сами да практикуват новите умения или да използват самостоятелно новата информация;
6. оценяваме  изпълнението  и  осигуряваме  обратна връзка - правим преглед на самостоятелната работа или даваме подходящ тест. Осигуряваме обратна връзка и попълваме пропуските;
7. осигуряваме затвърдяване на новото познание - даваме домашна работа върху новия материал, като по възможност тя да събужда интереса на учениците и да активизира отношението им към нея (ако домашната работа е с по-творчески характер, ще зарадва желаещите да се развиват пълноценно).

     Ефективният урок, когато се планира, трябва да отговаря на пет въпроса.

1. Какво ще знаят учениците в края на урока?;
2. Как тези знания могат да бъдат прилагани после в живота? (Как ще се организират подходящи образователни дейности и преживявания, които да подпомогнат учениците в прилагането на знанията?);
3. Подходящи ли са работните материали, подпомагащите текстове за разширяване на познанията?;
4. Колко различни метода ще се включат и как ще се комбинират за успешното преподаване?;
5. Какви структури на ученическо участие могат да се използват - дискусии с целия клас или дискусии в малки групи; или други видове учене ? Как да се организира работата на учениците така, че да се контролира и оценява?

     Важна учителска задача в началото на ефективния урок е да се установи положителна нагласа у учениците. Да се събуди любопитство и очакването да бъде приятно. Например хуморът, прецизирано въвеждащ, може да допринесе за ведрата атмосфера в класа. В живота се помнят тези добри учители, които уместно „използват" хумора и „тежат" още повече, ако хуморът порицава собствените им недостатъци.

    Още в началото учителят нека сподели целите - достатъчно конкретни по съдържание, с учащите се.

     Преди всичко урокът да има своето образователно и възпитателно значение посредством психологическата естетика (психология на възприемането и художественото творчество). Авторите, обръщат специално внимание на учителя. Изнасяйки своя урок, той да бъде силен и свободен, да има авторитет и да привикне учениците си активно и самостойно да се отнасят към разглежданите литературни произведения. „Никакъв душевен огън не може да сгрее учениците и да покаже растежа на техния вътрешен мир, когато той не сгрява душата на самия учител, неспособен да вдъхне живот в преподаването на своя предмет, да го направи занимателен и извор на висока духовна наслада" . От особена организационна важност е къде се изнася, с кои ученици (различните възрастови степени) и кога (сутрин, следобед, първи или последен час, след класна по друг предмет, след час по физкултура и др.).

     Урокът по литература е творческата визитка на учителя. В нея в по-разгърнат или в по-протоколен тип са отразени личностната култура, литературоведските познания, ерудицията, интелигентността, художественият вкус, симпатиите, ценностните предпочитания, характерологичните качества и др. Учителят посредством своя урок е човек на своето време, специфичен образователен актьор. В рамките на 40-45-минутната разгърнатост на урока прозират още индивидуалността му, стилът на работа и професионално-личностната му отговорност.