Подготовка на урока по литература

   

 Очертават се следните етапи:

• събиране на материали, защото всеки един урок, свързан с разрешаването на проблеми, е свързан също така и със създаването на нови идеи;
• овладяване на информацията;-достигане на идеята (хипотезата);
• осмисляне на хипотезата чрез търсене на аргументи в литературния текст, критическа литература, учебни пособия, методически източници и др.

 Горепосочените етапи са конкретизират в следния вид:

1. Прочитане на творбата, която ще бъде преподавана; обновяване  на  възприемането;  задълбочаване  на  разбирането. В процеса на четене добре е да се отбелязват хрумванията (в стил мозъчна атака); да се маркират важни мотиви; да се набелязват проблеми. Да не забравяме и едно своеобразно „предупреждение" от Ф. Шилер, поместено в писмо от 1788 г: „...ако интелектът се вторачва твърде отблизо в прииждащите към бариерата идеи, това спъва творческата работа на ума". Той препоръчва „идеите да нахлуят в безредие. Свободата на идеите и тяхното тълкуване може да се отбележи с писмени въпроси, възникнали при критическото четене на творбата.
2. Упражняване в изразително четене. Четенето на глас е особено важно като етап от подготовката; учителят да се вслушва в интонацията си; да отбелязва местата, нуждаещи се от смислови паузи; да контролира силата и височината на гласа; да „изчиства" тембъра си; да има ясна артикулация; да понижава или повишава нюансите на гласа си; да репетира шепот, затихване на гласа, забавяне на ритъма и др. Според мен това изразително четене нека се превърне в словесно-изпълнителско изкуство. Учителят може да направи урока си още по-ефективен само ако владее това умение - да въздейства на аудиторията си така, както талантливият актьор владее своята публика. Препоръчително е този етап от подготовката на литературния урок да бъде най-накрая, защото целият подготвителен ход трябва да „отлежи", да се задълбочи и чак тогава да се роди идеята как най-завладяващо да поднесем творбата.
3. Аксиологическа и методическа оценка на творбата - определяне на мястото й в училищния образователен курс по дисциплината литература. Обмисля се нейната значимост (на творбата) от гледна точка на ученическата рецепция.
4. Начално определяне на основните цели на урока. Преди всичко можем да се запитаме какви могат да бъдат очакванията на учениците за този урок. Така целите можем да ориентираме според потребностите им, според общите цели на обучението, според учебното съдържание, както и според нашите цели - какво ние лично бихме искали да постигнем.
5. Изграждане на конкретна методическа концепция – тя очертава хода на урока и практически изглежда като „мисловна карта" (според мен - „тезисен проект"). Можем да се ръководим от въпросите: Как да предизвикам интерес? Как да включа учениците в активен коментар? Как да ги провокирам, за да мислят самостоятелно?
6. Четене на литературнокритически материали, свързани с творбата.
7. Анализ за себе си - анализираме творбата по принципа на коментарното четене.
8. Запознаване със сходни методически разработки по темата - могат да възникнат полезни аналогии и оригинални виждания, които да изкристализират като генерирани идеи.
9. Кратко и ясно формулиране на основните цели на урока.
10. Определяне на основните методи; уточняване на доминиращите принципи.
11. Очертаване на хода на урока чрез фиксиране на основните учебни ситуации (учебната ситуация е основна структурна единица и представлява „задача с конкретна цел, определено съдържание и методика на изпълнение, т.е. това е клетката на урока") .
12. Мислено „провеждане" на урока по набелязания план, като се правят корекции в зависимост от това, какво „диктуват" прогностичните умения на учителя.
13. Предвиждане на очакваните „изненади" от промени – в хода на урока, в някои негови детайли, различно комбиниране на методите, онагледяващ инструментариум и др.
14. Записване на окончателния методически вариант на урока - или разширен цялостен вариант, или кратък вариант (само основните въпроси и обща схема на протичане на урока).
15. Творческият подход към урока да се ръководи от съвета: „Мислете за урока като за сценарий". Стабилната подготовка и обективните прогностични умения са залог за успешното провеждане на урочния замисъл.

     Особено важно е началото на урока. Ненапразно българската поговоркa гласи: Денят се познава от сутринта.

     Началното встъпление към учениците е заинтригуващо, грабващо (или е начало на „добре организираната скука"). В началото се ражда бъдещият успех (или провал) на урочния ход. Оригиналното, нестандартното, неочакваното винаги заинтригува. Също силна трябва да бъде и финалната обобщителна част на урока - своеобразната рамка, убедителна и интригуваща като началното встъпление. За това се мисли предварително в подготовката на урока. Трябва да бъдем готови и с варианти (резервни или - ако сме достатъчно добри като познание и рутина - да сме готови и да импровизираме); същевременно опасно е да разчитаме само на импровизацията - може да ни подведе да се откъснем от целите и да загубим представа за ограниченото ни време.