Структура на урока по литература

    

      Постройката на урока следва да се съобрази със следното:

• Всеки урок да има своя идея (основна ръководна мисъл).;
• Всички мигове в урока да представляват цялостно и завършено единство;
• Постройката на урока да не се превръща в еднотипен калъф, а да се търсят разнообразни подходи към отделните теми.

     В постройката на урока също влизат изисквания като: дисциплина, умерено държание на учителя - с поглед и жест да държи вниманието на учениците; да задава конкретни, ясни въпроси  неподсказващи отговора; да се работи с целия клас, а не само с отделни трима-четирима ученици; учителят да изисква от учениците „да изработят и развият плавна, стройна, свързана, правилна и точна реч, като по този начин се установява дейно сътрудничество, обща работа между клас и учител" . В структурата на урока учебните ситуации целят да откроят темата на урока, формулирането на тезисите му, разгръщането и степенуването на аргументите, извеждането на изводи и обобщения. От педагогическо-психологическа гледна точка ето какво още трябва да прибавим :

      1. Важна особеност на урока по литература е неговата яснота. Изказът да е директен, прост и добре организиран за достъпното представяне на идеите. Впускането в отклонения или прекъсването по друг начин на потока на урока го прави неясен. Ясното обговаряне на литературните истини избягва използването на науко-подобни, затрудняващи възприемането понятия, които блокират целеполагащия смисъл на урока;

   2.Визуалният инструментариум - онагледяващите средства са особено важен фактор в структурата на урока. Илюстрации, рисунки, фотоси, снимков материал, диаграми, кръстословици, графики и др. визуализират възприемането, активират запомнянето на зрителни образи. Например биографичен филм за Ботев може да се направи в компютърен вариант, като се запечатат видео ,снимки от родното място, дома, семейството, близкото обкръжение, съратниците и съмишлениците, Ботевия почерк, редакторския стил и др.;

     3.Обемът на представения материал и темпото на поднасяне са от особена важност. Да не се жертва разбирането на информацията за сметка на обема и темпото;

    4.Въпросите, които учителят задава, да бъдат сократовски -да провокират и да насърчават мисленето, т.н. „проблемни въпроси". Всеки въпрос е сондиране на усвоеното, наученото. Ефективните учители задават непрекъснато въпроси;

    5.Поддържане на вниманието през цялото време на урока е желателно, но учителят трябва да знае как. Сухите, монотонни уроци отегчават. Важно е да се въвежда разнообразие, хумор, активиране на интереса към преподаваното учебно съдържание. Уроците да се поднасят с ентусиазъм, експресивност. Преподаването е също един вид  изпълнителско изкуство;

     6.Самостоятелната работа в урока се нуждае от няколко препоръки: задачите, които се задават, да гарантират справяне с тях от страна на учениците; самостоятелните задачи да бъдат кратки по изпълнимост; да се задават ясни инструкции; да се помогне на учениците само в началото, а след това да се избягва прекъсване на работата им; да се следят ефективността и темпът на самостоятелната работа; постиженията да се включат в оценките на учениците;

     7.Оценяването на учениците да бъде често явление. Да се дават периодично тестове или други задачи. Домашните работи повишават постиженията на учениците, особено ако учителят ги коментира пред ученическата аудитория;

      8.В структурата на урока темата и обявяването й са особени умения, белези за педагогически талант. Какво трябва да знаем, когато формулираме темата пред класа? Тук ще предложим няколко постановки от Д. Гилфойл , които могат да улеснят учителите. Да се използва разумно емоционалното разнообразие, за да създадем подчертан интерес към темата на урока - това означава да се опираме на постановките на значими емоционални събития. Когато обвързваме темата с ценни събития от живота ни, те се превръщат във впечатляващ метод за улесняване на трансфера на информация от оперативната памет на нашите ученици към тяхната дълготрайна памет. Например въведението към „човешкия гняв", обвързан с наше или чуждо преживяване, може да се свърже с обявяване на темата за IX клас „Ахил - гневът като наказание и гневът като истина". Или например да зададем въпроса: Вярвате ли в човешката справедливост? Читателю, спомняш ли си, вече те провокирах по-горе да мислиш какво означава за тебе справедливостта? Навярно вече имаш определена позиция и ще ти бъде по-лесно да се приспособиш към следващия контекст. За да можем малко по-късно, след като сме предизвикали емоционално разнообразие, да преминем към темата.

    Да се използва разведряването на учебната атмосфера разумно прецизирано, означава да „помогнем на аудиторията да разшири своя личен модел за света". Смехът, хуморът, чистото любопитство и други подобни настроения могат да се превърнат в ускорители на процеса на научаване и да създадат обстановка, благоприятстваща възприемането на нови схващания. Умело разпределеният хумор може да повиши ефективността на възприемането и запомнянето. Но когато използваме хумора за въвеждаща атмосфера, нека робуваме на добрия вкус.

     Да се използват крилати фрази, които държим в готовност, означава така да ги приспособим към чувствителността на аудиторията пред нас, че да предизвикват любознателен интерес. Но балансът и целесъобразността отново нека ни бъдат мяра. Да се предизвика раздвижване, означава да накараме класа пред нас да направи нещо (вид дейност), което да има приятен и полезен ефект и същевременно да помогне да се схване идеята ни. Препоръчително е тези дейности, които подкрепят темата ни или основните компоненти на нашето послание, да бъдат краткотрайни. Например, преди да обявим темата за IX клас „Хектор -човекът преди война", можем да разделим класа на две групи, които да направят кратък списък на предполагаемите качествени различия между обикновения мирен човек и мъжа воин. След кратко обобщение обявяваме темата и мотивираме аудиторията за важността на темата и актуалността и. Вниманието на аудиторията може да бъде приковано единствено тогава, когато съществуват разнообразие и нови неща.

     Темата винаги е свързана с предходната от миналия час, с досегашното учебно съдържание. Тя така да се формулира и обявява, че да подготвя следходната тема. Могат да бъдат обмислени и други варианти, които впоследствие да послужат и като теми за литературно-интерпретативни съчинения. Всички те да имат отношение към централното учебно ядро .Темата е с оглед на вида урок - за нови знания, упражнение, обобщение, преговор. Винаги се записва на дъската - красиво, четливо и прегледно.

     9.Целите на урока са съставна част от неговата структура. Те произтичат, както вече бе отбелязано, от конкретното учебно съдържание, от спецификата на учениците като възраст, от вида училище, от професионалната или от общообразователната насоченост. Обобщено изразени, целите са:

• образователни;
• възпитателни (трансформиращи индивида, за да му помогнат да стане личност);
• развиващи.

     10.Методите и тяхното обособяване също се включват в структурата на урока. Те могат да бъдат по-глобални или по-конкретни и е въпрос на методически усет как да бъдат подбрани.

    11.Проблемите, които ще разглеждаме според литературния текст, могат да се поставят директно от учителя. Препоръчително е обаче те да се откриват с помощта на учениците, заедно с учителя да ги формулират и пак заедно, в продуктивен диалог да се търсят техните решения.

     12.Дейностите започват тогава, когато са обявени проблемите. Дейностите се центрират около учебните ситуации. Те са регламентирани както по съдържание, така и по време. Въпросите и задачите, когато се задават, така се обмислят и формулират, че да обслужват целите и очакваното познание. В структурата на отделната учебна ситуация въпросите и задачите представят вътрешен център, който цели да подготви учениците за задълбочена рецепция. Въпросите и задачите способстват да се конкретизира проблемът, но не да се заобикаля с еднозначни отговори, а да се разнищва до възможен предел.