Литературата на древна Гърция

     

    Извори за древногръцката литература са: 

• Писмени паметници – цели текстове и фрагменти. 
• Неписмени паметници на изкуството – статуи, рисунки по съдове, останки от сгради, предмети от бита.  

Периодизация на древногръцката литература 

    Античната литература обхваща два периода – старогръцка и римска литература. Границата между тях е 529 г. – затварянето на Платоновата академия. Няма единна периодизация на античната литература 

1. Критско-микенски период – най-ранен период – от XVIII до XII в. пр. Хр.  Това е т.н. критската  и минойската култура .Има се предвид  дворцовото изкуство, възникнало в дворците Кнос и във Фест. Микенската култура е културата на град Микена, открит от немския изследовател Хенрих Шлиман 
2. Омиров период – IX – VIII в.пр.Хр. Името на периода се свързва с великия поет  Омир.  Тук се появява  епосът като литературен род. Омировият период се нарича също геометрична епоха поради използваните геометрични фигури по украсите на съдовете.  Другият важен поет от този период е Хезиод – с по-кратките си поеми „Дела и дни“ и „Теогония“. 
3. Архаичен период (VII - VI в. пр. Хр.) -Заменя се интереса към епохата на героите с интереса към преживяванията на отделната личност.Появява се лириката като литературен род – през VII в. пр. Хр.Драмата възниква през 6 в. пр. Хр., като тя се счита за религиозен ритуал. 
4. Класически период (V- IV в. пр. Хр.) -Възприема се като връх в развитието на древногръцката култура.  Известен е като век на Перикъл. Основен проблем през този период е ролята на човека в света и връзката му с обществото 
5. Елинистически период – (III в. пр. Хр. - І в. сл. Хр.) - Продължава от смъртта на Александър Македонски (323 г. пр. Хр.) до установяването на римско владичество в Египет и Предна Азия.  Основни центрове са Александрия, Антиохия и Пергам.  Разработват се различни жанрове и се смесват лирически, епически и драматически жанрове.  
6. Римски период(II - ІV в. сл. Хр.) -Римската литература стъпва на основата на старогръцката литература.Използва я като модел и заема от нея теми, сюжети, жанрове. 

    Характеристики на старогръцката литература :

• устен характер;  
• колективно съзнание;  
• синкретизъм; 
• сукцесия на литературните родове –  приемственост; 

     Мит  - мит е една от трите старогръцки думи за слово: 

• Митос - свещен разказ, обясняващ произхода на света и явленията в него; 
• Епос - звуково и оформено, ритмично слово;  
• Логос - философско слово, без фабула. 

    Митовете според техните функции биват:

• Първични митове – най-ранният стадий на съществуване на мита. 
• Вторични митове ­– това са късните митове, достигнали до нас. 

    Според тематиката си митовете биват:

• теогонични – за богове;  
• космогонични – за създаването на света; 
• есхатологични – свързани със смъртта; 
• антропогонични – за създаването на човека; 
• митове за герои; 
• календарни митове. 

Характерно за митологичното мислене е символизмът , политеизъм, антропоцентризъм, тенденция към циклизация