Анкетата, беседата и интервюто като методи за емпирични дидактически изследвания

Анкетата, беседата и интервюто са общонаучни методи, които намират широко приложение в социалните науки.

   Анкетата е система от въпроси и отговори към тях, които се дават на изследваните лица за изразяване на тяхното мнение, отношение, състояние и др. Успехът на анкетирането като метод до голяма степен зависи от сполучливото състояние на анкетната карта (въпросника). Тя обикновено се състои от три части: уводна, съдържаща кратки данни от кого и с каква цел се провежда анкетата, обръщение към анкетираните за необходимостта от тяхното активно участие, указания за попълване на анкетната карта; основна, която включва самата система от въпроси и отговори; демографска, чрез която се получава информация за пола, образованието, възрастта, социалния произход и други демографски характеристики на анкетираните лица. Анкетата може да бъде явна или анонимна. Системата от въпроси в анкетната карта трябва да отговаря на редица изисквания: 

1. да съответствува на целите и задачите на изследването; 
2. да е съобразена с възрастовите особености и възможности на анкетираните; 
3. формулировката на въпросите да облекчава провеждането на анкетирането и да осигурява получаване по възможност на най-достоверна информация. 

   Умелото поставяне на въпросите предразполага анкетираните за обективни отговори. Следва да се предпочитат конкретните, точните и ясните формулировки, да се избягват прекалено дългите, общите и много сложните въпроси, както и въпросите, които будят нежелание да се отговаря. Устната анкета протича като свободен разговор - беседа или интервю. Писмените анкети се провеждат или чрез връчване на анкетните карти на ръка, или чрез изпращането им по пощата, или чрез публикуването им в средствата за масова информация. Анкетирането с помощта на специално подготвени анкетьори осигурява по-голяма достоверност на информацията. За това допринася и осигуряването на репрезентативност (представителност) на извадката от анкетираните лица.

   Интервюто може да се характеризира като свободен разговор върху определена тема, който протича по стандартизирани, частично стандартизирани или нестандартизирани въпроси. То обаче не е обикновен разговор, а разговор, чрез който се цели набиране на определена информация, интересуваща изследователя. Като негов недостатък се сочи трудността да се формулират ясни изисквания по отношение на съдържанието на въпросите и технологията на задаването им с оглед осигуряване на научен характер на тази информация. То може да бъде индивидуално или групово (колективно). Успехът му до голяма степен зависи от комуникативните способности на интервюиращия. Разграничават се документално интервю (за установяване на едни или други факти) и оценъчно интервю (за проучване на мнения или отношения).

   Близък аналог на интервюто е беседата, която предполага взаимен обмен на мнения върху основата на един по-гъвкав план. Умело организираната беседа между изследователя и изследваните лица позволява да се получи разнообразна информация чрез личен контакт. От голямо значение е добре да се обмислят въпросите, които ще се поставят.

   Анкетата, беседата и интервюто имат своите предимства и недостатъци. Така например анкетата позволява за кратко време да се изследват значителен брой лица, да се гарантира анонимността на анкетираните и т.н. Трудно обаче може да се контролира надеждността на получените данни. Беседата и интервюто пък се провеждат в непринудена, неформална обстановка, но те обикновено са свързани с големи разходи на време и енергия. Обикновено анкетата, беседата и интервюто се използуват в съчетание с редица други методи на изследване.