Усвояване и трансфер на понятията в урока по литература

Урокът по селскостопански труд и агроекология в 3 клас.

Урокът по селскостопански труд и агроекология в 3 клас.

     По темите за 3-ти клас „Работа в зеленчуковата градина“; „В зеленчуковата ферма“. Организацията и методиката на практическите уроци се провеждат със следната цел: учениците да придобият знания и умения за засаждане и за отглеждане на картофите с помощта на клубени; да засаждат картофите; да се запознаят с начина на отглеждане чрез гърлене, за да се получат по-високи добиви от корен. Подготовката за посаждане на картофени клубени започва месец и половина преди посаждането им в опитното поле. Учителят обяснява начина за размножаване на картофите. В природния кът на светло и топло място се нареждат картофените клубени за покълване. След известно време учениците наблюдават, че се развиват зелени прорастъци. Когато те пуснат 5-7 връхчета картофените клубени са готови за посаждане. Учениците отнасят внимателно в щайги картофите до определената леха. Учителят провежда беседа, че картофите по хранителност се равняват на житните и бобови растения, че те са всекидневна храна на много народи, че и у нас картофите се употребяват наравно с хляба. Те са добра храна за животните. Засаждат картофите след като дълбоко прекопаят лехите, засаждат картофите в дълбоки и широки гнезда, за да отгледа повече и по-добри клубени. След като растението порасне то се гърли. Гърленето увеличава добивите от растението. В лехата се засаждат картофи с наторяване и такива клубени без да бъдат наторявани в почвата. При растежа ще ги наблюдават и сравняват, за да преценят как се развиват картофите. След посаждането се полагат еднакви грижи за всички растения-плевене, копаене, гърлене, поливане. На есен се проверяват добивът от едните и от другите и се правят изводи.

     В учебните програми са заложени разнообразни теми по селскостопански труд, но всички те имат опитно-практически селскостопански характер. Проследяването на дейностите засяване на разсад и пикиране на разсад се осъществява от децата като наблюдават труда на възрастните в оранжериите и парниците. От учителя получават и много теоретична информация в началото на урока за дейностите по отглеждането на зеленчуковите растения-засяване на семена, пикиране, окопаване, поливане и др. Извършват се и опити с цел да се установят влиянието на срока на засаждането, поливането, торенето върху добива от зеленчуковите растения-домати, пипер, краставици и др. Ако има оранжерии в училището, децата наблюдават през междучасието как възрастните (лелите и учителите в училището) се грижат за отглеждане на качествен разсад-проветряват го, регулират температурата за растеж, подхранват го. Учениците се включват активно в практическата дейност, свързана с плевене, поливане с лейки чрез дъждуване, разреждане и др. Когато настъпват сроковете за засаждане на разсада на постоянно място, определени от климатичните условия и отношението на растенията към топлина, се осъществява урок по тази тематична единица от 2 часа.

     Практическата работа е свързана с поливането на разсада преди изнасянето му на открито, за да се предотврати разкъсването на корените. Със съдило децата правят копки в зеленчуковата градина и засаждат веднага в тях разсада. Последно, след засаждане се полива с цел улесняване на прихващането към новите почвени условия. Всички трудови дейности от начало се демонстрират от учителя. Грижите по зеленчуковите и цветни растения в училищната градина и опитното поле продължават с торене с естествен тор, напояване, окопаване, кършене на младите разклонения на доматите, връзване, плевене и др. Осъществени по време на занятия по екология.

     В 3-ти клас учениците залагат опити чрез засяване на семена на пшеница, ръж или ечемик, студоустойчиви двугодишни топлолюбиви растения, засаждат и отглеждат цветя, които се размножават с луковици или коренища. Залагането на опити изисква даване на предварителна информация за това, какво е значението и необходимостта от отглеждането на културата, която се засява. От пшеницата, например, се подготвя основната част на продуктите, необходими за храната ни-хляб, макарони и др. Изяснява се причината за сеенето на пшеницата през есента и се посочват някои селскостопански термини, свързани с нейния биологичен растеж-поникване, братене, вретенене, изкласяване, цъфтеж, узряване. До зимата пшеницата пониква, окоренява се, брати се, закалява се. След топене на снега тя трябва да се тори с азотен тор, валира, бранува.

     Практическата работа на урока е свързана с подготовката на почвата в лехи, оформени в правоъгълник, заравнени, и в залагане на опити чрез засяване. Семената трябва да се подбрани едри, здрави и чисти, с висока кълняемост. Лехите се засяват чрез едновременно разхвърляне на семената по повърхността им на 5-6 см дълбочина.

     Провеждат се и агротехнически опити от учениците за установяване на най-подходящите начини за отглеждане на този вид култура. Оформят се опитни парцели, с пътеки между тях и табелки със съдържанието на заложения опит: засяване на пшеница без тор, с тор, нормална, гъсто, дълбоко, плитко, от различни сортове. Дейността се извършва наесен в два учебни часа, като грижите, наблюденията и отчитането на резултатите продължават и след топенето на снега, в заниманията по екология и общественополезен труд.

     Освен обяснения от учителя, всички дейности, свързани със засяването, се демонстрират и извършват от него, преди да започне самостоятелната практическа и индивидуална работа на всяко дете. В края на урока се обобщават знанията, попълват се таблици от извършената работа в тетрадките, водят се протоколи.

    Предварително, в темата „Зеленчукова ферма“, децата си припомнят най-често срещаните зеленчуци, чието познаване е жизнено важна необходимост-зеле, картофи, домат, прах, пипер, краставици, морков, кромид, боб и др. Придобиват знания за произхода, разпространението, условията за развитие на зеленчуците, както и за витамините, минералните соли, хранителните вещества, които съдържат и за лечебните им свойства.

      На подобна тематика са и още 2 урока по 2 часа /4 учебни часа/ като: “Да отгледаме зеленчуци” и “Работа в зеленчукова ферма”.

     По първата тематика единица деца се научават да разпознават същността на двете селскостопански понятия “Засяване” и “Засаждане”, като пряко и индивидуално участват в практическа дейност- оформят бразди, ръчно засяват семена в редове оформят гнезда и засяват в тях също семена; закриват гнездата.

      За успешното протичане на урока  е необходим и разсад, които учениците трябва да полеят с вода преди да го изнесат на открито, за да предотвратят разкъсването на корените. Със съдило децата правят такава дълбочина, на каквато е бил при вкореняването, притискат със съдилото почвата към корена, като си служат с пръстите на ръката. Разсадът след засаждане се полива с цел улесняване на прехващането към новите почвени условия. Всички трудови действия до тук, първо се демонстрират от учителя с пълен показ.

     Грижите по зеленчуковите растения продължават и в урока “Работа в зеленчуковата ферма”. В училищната зеленчукова градина или опитен участък учениците подхранват с естествен тор растенията, напояват ги, окопават ги, връзват младите стъбла към колчета, кършат разклоненията, плевят и берат продукцията на своя труд.

     В 3-ти клас  е застъпено и запознаването на учениците със селскостопанските инструменти. Учителят  мотивира дейността с това, че без селскостопанските инструменти е немислимо обработването на почвата. Практическата работа се извършва на открито и е свързана с обработка на почвата в училищния двор, окопаване на лехите и цветния участък. Уточнява се точното предназначение на всеки селскостопански инструмент и задължително се обръща внимание на техниката на безопасност.

     Складовото помещение на училището е необходимо да има следния инвентар-инструменти за работа в зеленчуковия, полския , в цветните участъци и зоокъта.

     За практическата работа се подготвя толкова на брой инвентар, колкото са учениците от даден клас. Специалният детски инвентар е най-подходящ на началната училищна възраст, тъй като е съобразен с физическите сили и ръст на учениците. Той е с по-малки размери и тегло и е следния: мотички, гребла, малки лейки, кофички, кошнички, щайги, ножици, върви и конци, дъска и нож за нарязване на храната на животните, престилки и работни костюми.

     В 3-ти клас учениците се запознават с живота в животновъдната ферма и птицефермата, с грижите, необходими за отглеждането на птиците и селскостопанските животни, с условията необходими за това отглеждане, какви продукти предлагат на човека селскостопанските животни и птици. По възможност урокът трябва да се проведе в местната кравеферма, свинеферма или птицеферма, за да се затвърди възприятието у децата. Запознават се с различните породи животни и местата, пригодени за тяхното отглеждане- зайчарници, обори, кочини, кошари и т.н. , с приспособленията за хранене, поене, доене, събиране на яйцата, с труда на селскостопанските работници.

Уроците по селскостопански труд и агроекология по класове:

Коментари